Текстът е предоставен от oddi
Стефан Молс студент от университета в Канзас предлага някои нови тълкувания по въпроса защо бисексуалните остават неразбрани. Неговите наблюдения са следните:
"По въпроса защо бисексуалните остават напълно неразбрани и критикувани в публичното пространство аз считам, че това се дължи на страх. Не на страх от типа "бягство и укриване", но много неуловимо чувство на безпокойство. Тези от нас, които са твърдо в лагера на хетеросексуалните или хомосексуалните могат лесно да разберат, че някой е от "другата страна на спектъра", но някой в средата на спектъра изглежда странен. Бисексуалните разстройват природата на двата "сексуални лагера", създавайки мост между хомо- и хетеросексуалността и отричайки полярния модел.
Джонатан Роу се опитва да разруши това обществено объркване чрез следните коментари. Той смята, че в действителност има два типа бисексуални, които най-общо означава като Тип 1 и Тип 2. Той, също така, предупреждава, че само Тип 1 бисексуални могат да наричат себе си "бисексуални"." (Според Джонатан Роу първия тип бисексуални са "автентични", т.е те имат еднакво сексуално влечение и към двата пола. Такъв тип бисексуалност е наблюдавана основно при жени и в много редки случаи при мъже. Към втория тип се отнасят бисексуалните, които имат много по-силно влечение към един от двата пола. Този тип е широко разпространен и Джонятан Роу я определя като "неавтентична" или "лъжлива". - бел. пр.)
Най-интересното е, че Роу има сериозни аргументи срещу т.нар "вродена ревулсия (отвръщение-бел.пр.)" сред хетеросексуалните мъже: "Нещо подобно се наблюдава и при повечето хетеросексуални мъже - дори и тези, които са най-толерантни към хомосексуалистите - твърдят, че при никакви обстоятелства не биха се наслаждавали на какъвто и да било еднополов контакт, ето защо те оставят впечатлението за някакъв вид "вродена ревулсия" към хомосексуалното поведение." Аз използвах като основа точно това твърдение. Но след като изследвах няколко различни култури и проведох социологически проучвания открих доказателства, които противоречат на това твърдение.
И така, какво е това доказателство, което ме наведе на споменатата вече позиция? А именно: Ако тези 96% от мъжете в човешката популация, които се самоопределят като хетеросексуални имат "вродена ревулсия" към всичко свързано с хомосексуалността, то тогава би трябвало да очакваме, че това ще е една постоянна величина независимо от различните културни и социологически обстоятелства. Но това не е така. Имало е времена и места, където над 4% от обществото имало хомосексуални контакти, а на някои места дори 100% (като например в Древна Гърция или в Нова Гвинея, където, според Джадж Поузнър, "Секс&Причина", са "превърнали хомосексуалността в задължителна. Всички юноши са имали за любовници възрастни мъже, на които са правили френска любов; вярвало се е, че поглъщането на сперма е необходимо за съзряването на мъжете."). И ето тук е противоречието, в тези времена и места, където голяма част от популацията е имала хомосексуално поведение в определена част от живота си, продължава да съществува същия процент хомосексуалисти (т.е такива, които са изцяло или в по-голямата си част с хомосексуална ориентация) както на всякъде другаде: около 2-3%. В Древна Гърция, всички представители на града са имали хомосексуални контакти, но по-голямата част от тях са се оженили и са имали семейства. Нито в Древна Гърция, нито в Нова Гвинея има доказателства, че хомосексуалистите са в по-голямо количество, отколкото в други култури или където и да било другаде. Така че това дава малко повече светлина относно твърдението, че "експериментиращото поведение" през юношеството ще доведе до повече хомосексуалисти в човешката популация. В действителност данните показват, че въпреки че всеки мъже в тези две култури е имал хомосексуални контакти това не е довело до по-високо разпространение на хомосексуализма в сравнение с днешно време.
Разделението на Роу на два типа бисексуални и неговата идея за етикета "бисексуален", целяща да избегне объркването сред хората, има малки шансове да бъде възприета. Бисексуалността като сексуална идентичност ще продължава да бъде използвана от много хора като етикет, толкова дълго, колкото на тях им е изгодно и фактът, че някои учени смятат бисексуалността за "неавтентичната" е неудачен. Когато хората се идентифицират като бисексуални, това е защото това е подходящо за тях по много причини. Някои от тях могат да са в по-голяма степен хетеросексуални, други могат да са в по-голяма степен хомосексуални, някои могат да имат променлива сексуалност, някои да са моногамни, а други полигамни.
Аз вярвам, че когато някой се идентифицира като бисексуален, то това не е защото той или тя се опитват да направят живота си по-сложен. Причината е, че този "етикет" или идентичност им позволява да запазят важната част от своята сексуалност. Това, че някои бисексуални са срещу стереотипите не означава, че тяхната сексуалност е неправилна или неподходяща.
Не толкова, за да окуража хората да се съгласят със специфичната дефиниция за бисексуалност и след това да твърдят, че тези, които не отговарят на нея са "фалшиви", бих искал да насърча обществото да се опита да натрупа повече информация за двойнствената и сложна природа на сексуалността и идентичността. Така че вместо да допускаме, че всички, които твърдят, че са бисексуални са или Тип 1 или лъжци, нека да отделим от времето си и да ги попитаме какво означава за тях бисексуалността и какво точно имат предвид. Със сигурност те ще са доволни да ни отговорят."
"По въпроса защо бисексуалните остават напълно неразбрани и критикувани в публичното пространство аз считам, че това се дължи на страх. Не на страх от типа "бягство и укриване", но много неуловимо чувство на безпокойство. Тези от нас, които са твърдо в лагера на хетеросексуалните или хомосексуалните могат лесно да разберат, че някой е от "другата страна на спектъра", но някой в средата на спектъра изглежда странен. Бисексуалните разстройват природата на двата "сексуални лагера", създавайки мост между хомо- и хетеросексуалността и отричайки полярния модел.
Джонатан Роу се опитва да разруши това обществено объркване чрез следните коментари. Той смята, че в действителност има два типа бисексуални, които най-общо означава като Тип 1 и Тип 2. Той, също така, предупреждава, че само Тип 1 бисексуални могат да наричат себе си "бисексуални"." (Според Джонатан Роу първия тип бисексуални са "автентични", т.е те имат еднакво сексуално влечение и към двата пола. Такъв тип бисексуалност е наблюдавана основно при жени и в много редки случаи при мъже. Към втория тип се отнасят бисексуалните, които имат много по-силно влечение към един от двата пола. Този тип е широко разпространен и Джонятан Роу я определя като "неавтентична" или "лъжлива". - бел. пр.)
Най-интересното е, че Роу има сериозни аргументи срещу т.нар "вродена ревулсия (отвръщение-бел.пр.)" сред хетеросексуалните мъже: "Нещо подобно се наблюдава и при повечето хетеросексуални мъже - дори и тези, които са най-толерантни към хомосексуалистите - твърдят, че при никакви обстоятелства не биха се наслаждавали на какъвто и да било еднополов контакт, ето защо те оставят впечатлението за някакъв вид "вродена ревулсия" към хомосексуалното поведение." Аз използвах като основа точно това твърдение. Но след като изследвах няколко различни култури и проведох социологически проучвания открих доказателства, които противоречат на това твърдение.
И така, какво е това доказателство, което ме наведе на споменатата вече позиция? А именно: Ако тези 96% от мъжете в човешката популация, които се самоопределят като хетеросексуални имат "вродена ревулсия" към всичко свързано с хомосексуалността, то тогава би трябвало да очакваме, че това ще е една постоянна величина независимо от различните културни и социологически обстоятелства. Но това не е така. Имало е времена и места, където над 4% от обществото имало хомосексуални контакти, а на някои места дори 100% (като например в Древна Гърция или в Нова Гвинея, където, според Джадж Поузнър, "Секс&Причина", са "превърнали хомосексуалността в задължителна. Всички юноши са имали за любовници възрастни мъже, на които са правили френска любов; вярвало се е, че поглъщането на сперма е необходимо за съзряването на мъжете."). И ето тук е противоречието, в тези времена и места, където голяма част от популацията е имала хомосексуално поведение в определена част от живота си, продължава да съществува същия процент хомосексуалисти (т.е такива, които са изцяло или в по-голямата си част с хомосексуална ориентация) както на всякъде другаде: около 2-3%. В Древна Гърция, всички представители на града са имали хомосексуални контакти, но по-голямата част от тях са се оженили и са имали семейства. Нито в Древна Гърция, нито в Нова Гвинея има доказателства, че хомосексуалистите са в по-голямо количество, отколкото в други култури или където и да било другаде. Така че това дава малко повече светлина относно твърдението, че "експериментиращото поведение" през юношеството ще доведе до повече хомосексуалисти в човешката популация. В действителност данните показват, че въпреки че всеки мъже в тези две култури е имал хомосексуални контакти това не е довело до по-високо разпространение на хомосексуализма в сравнение с днешно време.
Разделението на Роу на два типа бисексуални и неговата идея за етикета "бисексуален", целяща да избегне объркването сред хората, има малки шансове да бъде възприета. Бисексуалността като сексуална идентичност ще продължава да бъде използвана от много хора като етикет, толкова дълго, колкото на тях им е изгодно и фактът, че някои учени смятат бисексуалността за "неавтентичната" е неудачен. Когато хората се идентифицират като бисексуални, това е защото това е подходящо за тях по много причини. Някои от тях могат да са в по-голяма степен хетеросексуални, други могат да са в по-голяма степен хомосексуални, някои могат да имат променлива сексуалност, някои да са моногамни, а други полигамни.
Аз вярвам, че когато някой се идентифицира като бисексуален, то това не е защото той или тя се опитват да направят живота си по-сложен. Причината е, че този "етикет" или идентичност им позволява да запазят важната част от своята сексуалност. Това, че някои бисексуални са срещу стереотипите не означава, че тяхната сексуалност е неправилна или неподходяща.
Не толкова, за да окуража хората да се съгласят със специфичната дефиниция за бисексуалност и след това да твърдят, че тези, които не отговарят на нея са "фалшиви", бих искал да насърча обществото да се опита да натрупа повече информация за двойнствената и сложна природа на сексуалността и идентичността. Така че вместо да допускаме, че всички, които твърдят, че са бисексуални са или Тип 1 или лъжци, нека да отделим от времето си и да ги попитаме какво означава за тях бисексуалността и какво точно имат предвид. Със сигурност те ще са доволни да ни отговорят."