Послеслов към първа част.

След публикуването на първа част, получих благодарни и неблагодарни писма от читателите на трактата. Благодарните писма поляха с балсам изтерзаната ми от творчески пориви душа и ме вдъхновиха за по-нататъшно словоизлияние.

Преходът от поезия към проза, и особено към трактат бе за мен ново и сложно нещо. Нали поезията е нещо орално-гениално, дори бих казал - генитално, понеже геният и гениталиите на поета могат да бъдат открити в звуците, посредством които поетът излива върху откровенията си. А трактатът е преход към аналния стадий на творчеството, понеже всички трактати се пишат в седнало положение и не се измислят на бегом. Що се отнася до запознанствата, те са повече орални, отколкото анални, поне в първия им стадий. В това е и противоречието на жанра на трактата и практическото запознанство.

Но сега ще се върна към неблагодарните писма, понеже те също ми бяха интересни. Например, еленовъдът Петя К. пише, че трактатът за запознанствата е безмислен, понеже човек или умее да се запознава, при което трактатът не му е нужен, или не умее, при което никакъв трактат не би му помогнал.

Не съм съгласен изобщо с такава постановка на въпроса. Ще помогне. Само да има желание. Трактатът не е догма или панацея. Трябва да се подхожда към въпроса творчески и с фантазия.

Въпреки, че ако трябва да сме честни, има и почти безнадеждни случаи. Например, програмистът Коля Ф. пише, че по-миналата година научил езика Си, миналата - Си с плюс, а тази - дори Си++ и латински. Той е отличник, прекарва цялото си време зад компютъра и постоянно придобива нови знания. Коля ми изпрати своя версия на моя трактат, изпъстрена с цитати от класиците. Освен това, той е съставил алгоритми на възможните видове запознанства и списък на литературата, която трябва да бъде прочетена, за да се запознаваме още по-добре. Въпреки това, пише Коля: "В практически план, при мен не се получава нищо. Само да видя някого, с който може и да се запозная, краката ми се вдървяват, езикът ми пресъхва, пулсът ми се увеличава, а пръстите ми автоматично натискат Alt-F4 или Ctrl-Alt-Del."

Тежък случай. какъв съвет може да се даде в случая? На първо място, да си контролира ръцете. На - Карл Маркс, например, такава грозотия е бил, а какъв мъж си хванал - млад, умен и при това - спонсор-милионер. И живели щастливо. Докато смъртта ги разделила.

Може да посъветваме Коля поне за известно време да си смени професията. Да стане, например, рекламен агент или продавач, полицай или амбулантен търговец - тоест човек, чиято професия го принуждава да прави постоянно запознанства.

Запознанството, така да се каже, е статистическа величина - тоест резултат, проявяващ се на основата на голямо количество контакти. Трудно е да се каже предварително, какъв ще е резултатът от случайното общуване с даден човек и как ще реагира той на вашия интерес към него. Върху запознаващите се хора влияят множество фактори - време, приятели, телевизионни предавания. Но затова пък, може уверено да заявим, че в резултат от голям брой общувания, рано или късно ще се появи запознанство с интересни от различни гледни точки за Вас хора.

Така, че - общувайте. И говорете. А за това, как да говорите, ще ви кажа сега:


***

- Гледай ти, - рече Чапаев. - Какви интересни
думички сте знаели.
- О, трудно бих ви настигнал в тази област. Всъщност,
не бихте ли обяснили, какво е това "заръка"?
- Какво? - намръщи се Чапаев.
- Заръка, - повторих аз.
- Това пък къде сте го чули?
- Ако не греша, току що вие самият говорихте
от трибуната за своята командирска заръка.
- А, - усмихна се Чапаев, - за това ли? Знаете ли,
когато се налага да се говори с тълпата, изобщо
не е важно, дали самият ти разбираш това, което казваш.
Важното е, да те разбират другите. Само трябва
да се отразят очакванията на тълпата. Някой постигат
това, изучавайки езика, на който говори масата, а аз
предпочитам да действам директно. Така, че ако
искате да разберете, какво е това "заръка", трябва
да питате не мен, а тези, които сега стоят
на площада.
В. Пелевин "Чапаев и Пустотата"




Трактатът се състои от тезиси (Т) и коментарии (К).

Т1. Младежите са склонни да приказват.

К1. Това трябва да се използва. Нека да говорят. Умей да слушаш. Ако младежът говори, значи подозира, че го разбират. А това е главното.

Т2. В думите няма истина. Особено при запознанство.

К2. Като отчитам практическата насоченост на трактата ще отбележа, че по време на запознанството думите са необходими за запълване на вакуума, възникващ между "периода на погледи", който беше изследван в първата част и "периода на телесно общуване", който вероятно ще бъде обсъден в третата част.

К2.1 Твърдението " В думите няма истина " - е основно апофатическо положение на втората част на трактата.

Което означава следното:

- не се надявай, че думите и словосъчетанията ще означават това, което пише срещу тях в тълковния речник;

- и не се стреми към това, те да означават точно това. Все едно, няма да се получи.

Например, наборът думи "Приятно ми е да Ви видя", в зависимост от контекста и емоционалната наситеност на разговора може да означава следното:

** приятно ми е да Ви вида;

** да не ми се беше мяркал пред погледа;

** мамка ти и изрод;

** сега ще ти хвърля един бой;

** аз пък знам с кой беше снощи след полунощ.

Затова, няма да се отнасяме сериозно към думите.

К2.2 Между другото, обяснявам за тези, които не знаят: прилагателното "апофатически", означава същото, което означава и "отрицаващ". Потренирайте пред огледалото ненатрапчиво да произнасяте тази дума при всеки удобен случай. Вашият потенциален БФ ще бъде поразен от потока интелект, струящ от вас.


Т3. Думите не са средство за общуване.

К3. Има твърде много думи и всички те са различни. При това, те очевидно са няколко пъти повече, отколкото необходимия минимум, нужен за общуването въобще и за запознанство в частност.


Т4. Твоите думи винаги са възприемани не така, както ги възприемаш ти.

К4 И обратното. Трябва да си готов за непредсказуема реакция на човека на твоите думи. Много често, незабележимо хвърлени и веднага забравени от теб думи карат събеседника ти да променя отношението си към теб.


Т5. С думите винаги си играят. Особено при запознанства.

К5. Това е основно катафатическо положение на втората част на трактата.

Повечето от хората, съзнателно или не, използват думите за маскировка, борба, открояване на собственото АЗ от другите, а така също и за неявна демонстрация на своята оригиналност. Накратко - за игрички. За това вече е писал един гей, с Витгенщайн. Но на него, изглежда, не му вървяло в личния живот.

К5.1 За значението на думата "катафатически" се досетете сами. Можете и да го употребявате. Само не се престаравайте, да не станете досаден.


Т6. Играй. "Който не играе, той не пИчели".

К6. Че защо да не? В края на краищата, да не сме заложили кравата Сивушка? Трябва по често да си играем с хората на думи, за да не се превръщат те в сиви изтормозени уроди.



Т7. Да се говори за своите чувства в прав текст е безсмислено.

К.7 В това е цялата прелест на играта. Не се старайте да предадете това, което чувствате. Ще се получи тъпотия. Словата правят чувствата глупави.

Какво да правим? Има си начини. Ако си бохема, посвири на пиано. Това прави впечатление при запознанство. Ако не - удари едно малко уиски. Ама не просто така, ами влагайки смисъл. А къде е смисълът - виж т. 8

Много често, когато чувствам действително силни емоции, които могат да прераснат в интересни мисли, забелязвам недостиг на думи за изразяването на тези чувства 0 постоянно ми се навират щампи и баналности.

Затова - "мълчи, спотайвай се и тихо". Така е по-интересно.


Т8. Смисълът е в чувствата.

К8. Затова, не търси думи в събеседника си, а търси чувства, като: емоции, настроения, междуметия, патос, преживявания, страх, гняв, трепет, радост. Наличието им е гаранция за общуване. Ако ги няма, тогава всички думи са празно губене на време за размяна на любезности.


Т9. С чувствата си, човек фиксира образа на събеседника.

К9. Човек съзнателно или несъзнателно фиксира свои положителни или отрицателни преживявания върху този, с който общува и създава съответстващи образи на своите събеседници. Често казваме "Иванчо е добър" не защото Иванчо е добър сам по себе си, а защото Иванчо се е оказал на нужното място в нужното време с необходимите ни за дадения момент думи и дела. Като преводача на този трактат например.
Тоест създал е образ на нужния ни (тоест, добър) човек.


Т10. Хората от мъжки пол обичат не хората, а техните образи.

К10 Жените, между другото, също. Трудно е да обичаш жив човек. Практически е невъзможно. Живият човек е променлив, противоречив, капризен, непредсказуем. Образът е идеален, желан и се вписва в представите ни за това, какво е необходимо.

Извод: трябва да му набиеш в главата, че ти си това, което му трябва. После разбира се, той ще съжалява. Но ще е късно.


Т11. Създавай образ.

К11. На първо място, посредством емоции. Свиренето на пиано и пиенето на уиски вече го обсъждахме. Може да бъдат изследвани и други начини, като: рецитиране на стихотворения, каране на лека кола, изливане на доматен сок върху любимата риза. Ако не помага - разплачи се. Само не преигравай.

Фантазирай. Не се бойте да предизвиквате отрицателни емоции. Само не забравяйте после да ги компенсирате и да ги насочите в нужното направление (виж точки 12, 16).



Т12. Всеки младеж си има, образно казано, дупка.

К12. Дупките на младежите са тема на отделен трактат. Харесва ми това, че на този сайт все по често се публикуват сериозни изследвания по темата. Обаче, хайде да не се спираме само върху дупката на задника, а да надникнем по-надълбоко. Дупката на младежа, в метафизически смисъл е по-широка и дълбока отколкото тази на задника му.

Дупката на младежа - това е вечната потребност от засмукване на близколежащите събеседници. Или, казано по-рязко, това е празнотата - липсата на смисъл, необходимостта от чувства, емоции, телесни въплъщения на образите.

Повечето от младежите работят по метода на един друг гей наричан Платон: първо формират образ-идея, образът се наслагва върху дупката-потребност и се отъждествяват с нея, а в дупката се засмуква стоящия наблизо човек.

Дупката-потребност е телесна. Образът е идеален. При тяхното налагане (тяло плюс душа) май трябва да се получи човек.

В тялото има много дупки. Нашата юдейско-християнска култура е безобразно бедна откъм телесни практики. Секс, физкултура, танци, цигари, алкохол, наркотици, отчасти молитва - май това е всичко, от което може да се избира. Малко е! Освен това, повечето от телесните практики са забранени или върху тях тегне табу. Човек се превива от чувство на вина затова, че тялото му иска да общува.

В резултат на това се ражда телесен глад - потребност в галене, тактилни преживявания, прости докосвания и контакти.


Т13. Тази дупка, образно казано, винаги може да се запуши.

К13 Ако има потребност, то тя може да бъде удовлетворена. С какво да се запуши? С общуване. За начало - с думи. Преди да се премине към съдържателната част на разговора, която да предизвика необходимите ти чувства и образи, прецени темпа на общуване на събеседника - грубо казано, количеството думи, които той произнася за единица време. Търси си събеседник с темп, близък до твоя. По-малко ще те дразни.


Т14. Съдържание на разговорника.

К14. Съдържанието на разговорника зависи от модните теми и културната ориентация на събеседника (виж т. 15). Разговорникът не е панацея, а средство за разбиране.

А за разбирането, всички средства са добри. С това намеквам за нецензурните изрази. Известният естет, поет и хомосексуалистовед Егнатий Минджев в частен разговор ме посъветва относно наличието на нецензурни думи в произведенията ми, поради което той не можел да ги препоръча за прочит на пидерастващото поколение.

Ще отбележа, че ползвам нецензурните думички много внимателно. Тези думички, според мен са комуникативен брилянт на българската култура, който трябва да се ползва умно и с чувство. В някой културни ориентации (виж т. 15) употребата на подобни слова води до пълна загуба на разбиране, а в други, без тях просто не може.

Във всеки случай, нецензурните думи са силен емоционален стимулатор на разговора. Но, за да може този стимулатор да сработи, трябва да бъде използван внимателно и само в теми, където неговата употреба не е противопоказна. И с тези, които ще разберат, защо го употребяваш.



Т15. Определете културната ориентация.

К15. Да се определи културната ориентация е необходимо, за да бъде разбрано кое е ценно и важно за събеседника ни.

За да бъде определена културната ориентация, проследете реакцията на събеседника си в непредсказуема ситуация - например, ако настъпи фекалии или полее панталона си с доматен сок.

Видове реакции:

Първа реакция: устойчиви отрицателни емоции, нецензурни изрази.

Този тип реакции, по мое наблюдение, често принадлежи на представители на традиционната културна ориентация.

Основни характеристики на тази културна ориентация са: силно развити традиции на поведение, плащане "данък обществено мнение" (не се надигай, искам всичко да е като при "хората"), придържане към нормите, ритуалите, поведенческите ориентири, желание да се подчинява или да командва.

Ценности: наличие на силни покровители, устойчив ред в живота.

Тази културна ориентация често се среща в следните професионални групи: войници, общи работници, провинциалисти, бандити, полицаи, начинаещи спортисти, евтини проститутки.

Модни теми: автомобили, попфолк, асортимента на пазара в Илиянци, как да се направи така, че нищо да не правиш, пък да получаваш голяма заплата.

За съставяне на разговорника си, си запишете и научете наизуст: автомобилите последен модел и характеристиките им; именатта на поп-фолк звездите и цените в Илиянци. Всичко, което кажете, придружете със собствена оценка, по възможност екстремна ("голям кеф" или "еба си говното"). Ще ви слушат внимателно.

Не трябва да се говори за секс. Това е табу.

Да се прави секс обаче може.

Втора реакция: неустойчиви отрицателни или неутрални емоции, нецензурни изрази.

Този тип реакции често е присъщ на хора, ориентирани към нетекстови (орални, визуални) субкултури.

Техни характеристики са: желанието да се върви срещу традициите, плащане "данък обществено мнение" (искам да ме забележат и оценят), бунт против нормите, традициите и поведенческите ориентири.

Ценности: близост към елита, познанства, връзки, следване на модата, признание от обществото.

Често се среща при следните професионални групи: студенти, предприемачи, фризьори и козметици, танцьори, певци, журналисти, юристи.

Теми за разговор: живота на известните хора (ди Каприо, Мадона, Лили Иванова), клубен живот, за душата, за това, как страдам и мен никой не ме разбира.

Хората с такава културна ориентация трябва да бъдат поразявани с познанства, кръгозор и мисли. Кръгозор можете да почерпите от списание "Егоист" или "Едно". Освен това, можете да ползвате курса файнмановски лекции по физика, като дадете да се разбере, че знаете много умни неща. Мислите трябва да са неочаквани, разбираеми и основани върху ярки образи и метафори.

Например, след артистична пауза можете да кажете: "Твоята душа ми напомня за китайска джонка, вдигаща се и спускаща се по вълните на живота ". Нека да мисли.

Като говорите за секс, случайно споменете своя приятел с прекрасна външност, който е хлътнал по вас до уши и вие сега не знаете какво да правите, но трябва да направите нещо. Не афиширайте връзките си, но дайте да се разбере, че сте търсен човек, обаче чакате НЕГО.

Трета реакция: отсъствие на ярко изразени емоции. Нецензурните изрази са редки или отсъстват.

Този тип реакции принадлежи на хора, ориентирани към текстовата култура.

Характеристика: слабо внимание към традициите, околните, социалните норми, постоянен процес на самооценка, самовглъбеност. Представителите на тази култура често четат книги и понякога изведнъж превъзбудено преразказват на първия срещнат съдържанието им.

Ценности: личен комфорт, липса на конфликти, близост към текстовите ресурси и хората - такива, каквито са.

Често се среща при следните професионални групи: програмисти, аспиранти и научни работници, разните там поети и писатели.

Теми за разговор: абсолютно непредсказуеми - от Псевдо-Дионисий Ареопагит до теоремите на Пенроуз. Най-добре се спрете на книжка, която и той и вие сте чели.

Освен това, тези хора, потънали в разглеждането на собственото си "АЗ", често са загрижени за тялото си и имат оригинални възгледи за здравето: или се увличат в поддържането му (спорт, упражнения, модни диети и рецепти за дълголетие), или имат вредни привички (пушене, алкохол, методи за лечение на поредното заболяване). Във връзка с това, могат да бъдат интересни следните теми за разговор: обсъждане на глупостите от списание "Менс хелс", лечение на хемороиди в домашни условия, какъв ще стана, ако се хвана да спортувам.

В много отношения тези хора приличат на айсберги - по-голямата им част не се вижда и е неизвестно къде. Те са трудно предсказуеми. Много чувствителни са към думите и ги взимат насериозно. Играят зле.

С тях трудно се установява контакт. Но ако изведнъж кой-знае защо решат, че ги разбирате, то няма да има край на откровенията и разговорите.

В голямата си част те са хедонисти и циници. Наистина, като правило, целият този хедонизъм и цинизъм, не достига до непосредствени телесни практики - остава във фантазиите им или (по-рядко в текстове. Затова, за секс може да се говори каквото си искате, където си искате и както си искате - естествено, само в случай, че те са решили, че ги разбирате.

К15.1 Тези културни ориентации са условни - повечето хора се намират някъде по средата между екстремалните случаи.

Най-важното е да не се объркате. Не трябва пред воиниците да се фукате с познанството си с академик Пантев, а пред физиците с познанството си с местните бандити. С хората трябва да се общува на тяхното ниво на представи и ценности.

К15.2 Хедонист е този, който обича удоволствията и разните наслаждения, като счита, че те са целта, към която трябва да се стреми.


Т16. Управлявай разговора.

К16. Определи културната ориентация, изясни си, кое е ценно за него и слушай до тогава, докато той не се увери, че го разбираш. Като се увери, почвай да го управляваш.

Не се отпускай, не губи бдителност. Дръж нишката на вниманието му. Чувствай, дали той усеща това внимание. Управлението се гради върху доверието.

Най-добрият способ за управление е управлението посредством очаквания. Повечето от хората (извън зависимостта от културната ориентация) не умеят да живеят с настоящето. Те живеят или в светлото минало или в светлото бъдеще. И разказват истории за това.

Исползвай всичко това за откриване на метафизическата дупка.

Още един способ е програмирането с думи. Никога не употребявай изрази като: "Ти не ме обичаш", "Сигурно съм глупак", "Сигурно не съм красив", "Ти ще ме зарежеш", "За какво ли съм ти" и т.н. Ненатрапчиво фиксирай и карай събеседника ти да изброява положителните черти на твоя характера.

Друг способ за управляване - да намериш в човека някакви комплекси (особено, ако вече е чувал нещо за психоанализа), да ги развиете, а после да го избавите от тях. Ще ви е благодарен.


Т17. След определянето на културната ориентация и формирования управления, определете и сексуалната ориентация.

К17. Ако не подлежи на определяне - формирайте я. Пак ще подчертая, че желанията (особено хомосексуалните) е по-добре да не бъдат изявявани посредством думи. Желанията, изразени с думи отблъскват представителите на повечето културни ориентации. Желанията са ирационални, а думите, които ги демонстрират са рационални. А нашата рационалност все още не е хомосексуална. Играта е в това, да се "намери дупка" и да се демонстрират желанията като се заобиколят думите.

Идиотите-американци веднага могат да заявят - аз съм гей или аз съм би. При нас не се говори така направо в лицето. Само, че в думите има оттенъци на сексуалната ориентация.

Имам си някой и друг способ за определянето й.



Т18. Ноу-хауто на Абрам.

К18. Не знам, може и да откривам топлата вода и от тези похвати вече да се ползва някой друг, но аз ги ползвам и понякога сработват. Откривам тайната. Специално за тези, които са успели да не затънат в предишните точки. Пригответе се.

Помолете събеседника си, когато например говорите по телефона, да ви продиктува някоя дума или адрес по букви, все едно че сте го чули зле. Обикновено в тези случаи хората ползват имена. Ключето в случая е в това, че при хетеросексуалните тези имена най-често са женски, а при гейовете - мъжки. Проверявал съм при приятели - съвпада.



Т19. Още един способ.

К19. Ако събеседникът Ви отдели повече от 3 минути от разговора на хомосексуална тема, независимо дали в положителен или отрицателен смисъл, значи има желание.



Т20. Навреме спри с думите и премини към телата.

К20 Не трябва да се позволява на младежа да се наприказва. Не трябва да се запушват метафизическите дупки с думи. Думите убиват желанията, а желанията трябва да се подкрепят. Премини към тялото. Как, кога и защо - в трета част.

-----------------
Авторизиран превод : SAM