Тази статия е обобщение на изследванията от 19 емпирични изследвания за сексуалните проблеми при гейовете. За да се разбере методиката е направен кратък преглед на приликите и разликите с хетеросексуалните мъже.
Сексуалността е важен фактор за разграничаването на хомосексуалните и хетеросексуалните хора. Точно по тази причина е изненадващо, че в продължение на такъв дълъг период от време няма достатъчно изследвания за хомосексуалността.
От чисто физиологична гледна точка не би трябвало функциите на хомосексуалните и хетеросексуалните мъже да се различават (Masters & Johnson, 1979). Но от гледна точка на сексуалните практики е необходимо прилагането на друг прочит на проблемите.
Трябва да стане ясно, че дори когато говорим за гейовете, има огромно разнообразие в начина им на живот. В тази статия няма да се разглеждат проблемите на бисексуалните мъже, тъй като допускаме, че не е задължително те да са идентични с тези на хомосексуалните мъже.


Разлики в сексуалността на хомосексуалните и хетеросексуалните мъже

Важно е да се разберат разликите, макар че това само по себе си не означава, че няма никакви прилики. Blumstein и Schwartz (1983) откриват връзка както при гейовете, така и при хетеросексуалните двойки по отношение на емоционалността и сексуалната инициативност. В гей двойките са установили, че по-емоционалният партньор много често е и инициаторът за сексуален контакт. При хетеросексуалните двойки са открили, че колкото по-емоционален е един от партньорите, толкова по-често той е инициатор на сексуалните контакти. И при гей двойките и при хетеросексуалните двойки обикновено по-силният партньор отказва секс. Равнопоставеността между сексуалната активност и отказа от секс корелира с по-щастлив сексуален живот както при гей, така и при хетеросексуалните двойки.
Все пак има разлики в чисто физическите и физиологични нива. Въпреки че не е ясно до каква степен тези изследвания могат да се обобщят за цялата общност Masters и Johnson (1979) установяват, че гей двойките отделят много повече време, за да си доставят удоволствие един на друг и не наблягат толкова на бързия и спонтанен оргазъм.
От чисто физиологична гледна точка извършването на сексуален акт между двама мъже може да бъде напълно идентичен с този между мъж и жена, като разликата в двата случая е чисто анатомична. Тъй като хомосексуалният акт не води до създаване на потомство съответно липсва и страхът от забременяване (Leigh, 1989). Друга голяма разлика е че всички роли и пози в хомосексуалния акт могат да бъдат изпълнявани и от двамата партньори, което не може да стане при хетеросексуален акт. Следователно фелациото е типично за гей двойките.

Фактът, че аналният секс е свързан с чувствителни теми като доминиране и взаимност, може да доведе до по-рядко упражняване на анален секс в сравнение с оралния (Blumstein & Schwartz, 1983). Тези специфични особености в мъжката роля са и предизвикателство, защото могат да превърнат връзката в дълготрайна, подобно на връзките на хомосексуалните жени, което не е много типично. Изследване на Blumstein и Schwartz (1983) показва, че гей двойките по-често имат сексуални контакти без да е намесена любов, много често търсят партньори извън връзката си, много по-често считат, че моногамността не е от особено значение и много по-рядко се обвързват в моногамна връзка, за разлика от хетеросексуалните двойки и хомосексуалните жени. Изследване на Leigh показва, че хомосексуалните мъже не обръщат толкова голямо внимание на създаването на поколение, емоционалната близост и доставянето на удоволствие на партньора, за разлика от хетеросексуалните мъже. И гейовете и хетеросексуалните мъже посочват като важно облекчението на сексуалното напрежение, за разлика от хетеросексуалните и хомосексуалните жени.

Повечето изследвания подкрепят стереотипните представи за гейовете, като многобройните и краткотрайни връзки. Blumstein и Schwartz (1983) дори пишат "Ако един гей е моногамен, то той ще е рядък феномен, и дори на него самия ще му е трудно да го повярва" . Като не отчитаме периода като цяло, гейовете имат много повече сексуални партньори от хетеросексуалните мъже. Но този имидж е разрушен от някои автори, които твърдят, че гейовете имат капацитет да поддържат дългосрочна връзка (Peplau, 1991). Изследване в Холандия сред 5 686 мъже показва, че те по-често имат сексуални контакти извън връзката си, но те не са толкова много, както се допуска в стереотипите (Sandfort, 1997).
Стигматизиращата природа на хомосексуалните връзки и липсата на социална и институционна подкрепа са причина за трудностите в поддържането на по-дълготрайна връзка (Kurdek, 1991). От друга страна вероятността единият от партньорите да се уплаши от подобно обвързване също създава проблеми в интимните отношения между гей двойките.


Какви сексуални проблеми са изследвани?

Използвани са 19 изследвания за периода 1966 - 2000 година, в които има емпирични данни за сексуалните проблеми сред хомосексуалните мъже.


Преглед на откритите сексуални проблеми при хомосексуалните мъже

Един от най-често срещаните проблеми е "нежелание за секс от страна на партньора". 81% бели и 73% цветнокожи са съобщили за такъв проблем. На второ място по важност 76% от белите и 63% от цветнокожите хомосексуални мъже са посочили "липсата на подходящ партньор". Над 50% от изследваните са посочили, че всички изброени проблеми са от значение за сексуалния им живот, а те са "нежелание за секс от страна на партньора", "липса на редовен секс", "проблеми при постигането и запазването на ерекцията", "партньорът не получава оргазъм", "неспособност да се запази привличането от сексуалния партньор",' "'бързо свършване", "притеснения по отношение на сексуалните умения" и "липса на оргазъм". Въпреки наличието на множество други проблеми, повечето от изследваните са посочили тези като основни в техния сексуален живот.

Изследване сред 140 хомосексуални мъже показва, че 43% от тях имат сексуални проблеми, а 60 (35%) признават, че те наистина им създават проблеми (Gellman,1986).


Нарушения в желанието за секс

Изследване на желанието за секс показва, че относително малко хомосексуални мъже имат такъв сексуален проблем (от 5% до 25%). За разлика от тях при ХИВ-позитивните хомосексуални мъже много често се наблюдава загуба на интерес към секса (или липса на удоволствие от секса) (Catalan & Meadows, 2000; Dupras & Morisset, 1993; Tindall et al., 1994). На база на клиничния си опит George и Behrendt (1987) твърдят, че слабото желание за секс е най-често срещаният проблем при хомосексуалните мъже. Те също така добавят, че обикновено те сами рядко си признават за наличието на такъв проблем и обикновено партньорът споделя за него.
Слабото желание за сексуален контакт има различни външни и вътрешни причини. Paff (1985) отбелязва, че той най-често е свързан с депресия, която обикновено е в комбинация с алкохолизъм. Други причини според Paff са интернализираната хомофобия (предразсъдъците на хомосексуалните към собствената сексуална ориентация и тази на другите - Бел.пр.), вътрешни проблеми, проблеми с половата идентичност, негативно отношение към секса и липсата на адекватна информация по въпросите свързани със секса. Според някои автори това е резултат от страх да не бъдат отхвърлени от партньора или страх от това как ще се представят. Според George и Behrendt (1987) възможни причини за липсата на желание за секс са травматично преживяване в ранното детство, а също и религиозното, социалното и семейното табу по отношение на хомосексуалността, както и собствената хомофобия. Paff (1985) предполага, че слабото желание за секс в една връзка може да е резултат от много доброто познаване на партньорите и загубата на интерес един към друг, а и към самата връзка.


Нежелание за секс

Въпреки че е наблюдавано такова сред хомосексуалните мъже (Masters & Johnson, 1979), като цяло то е рядко срещан проблем (McWhirter & Mattison, 1980).
Нежеланието за определени сексуални действия, и по-точно анален секс, е много по-често срещано (McWhirter & Mattison, 1978). Това може да бъде проблем, ако има неразбирателство по отношение на желанието за анален секс между двамата партньори. Според някой автори нежеланието за анален секс е причинено от символичното упражняване на власт и подчиненото положение по време на акта (Reece, 1981-1982).


Сексуална възбуда

В тази категория са проблемите с получаването и поддържането на ерекцията. Различават се четири типа проблеми с ерекцията - първични и второстепенни в зависимост от етапа в живота, когато те се появяват и глобални и частни - в зависимост от това дали по принцип съществува проблем или само при определени обстоятелства. Въпреки това в литературата рядко се дава информация за кой тип става дума. Единствено изключение е изследването на Masters и Johnson (1979), където те определят, че основната част (86%) от проблемите с ерекцията са второстепенни. Dupras и Morisset (1993) установяват, че при ХИВ-позитивните хомосексуални мъже проблемът е частен.

McWhirter и Mattison (1978) отбелязват, че една четвърт от пациентите им имат проблеми с ерекцията, а Reece (1981-1982) съобщава, че близо 80% от неговите проблеми се оплакват от подобен проблем. Според изследването на Paff (1985) приблизително 50% от 500 хомосексуални пациенти имат проблеми с ерекцията. Подобни са данните и на Bell и Weinberg's (1978), които сочат че близо 50% от изследваните хомосексуални мъже имат такъв проблем, но малка част посочват, че това е често срещан проблем при тях. В изследвания сред ХИВ-позитивни мъже е установено, че този проблем е често срещан (Catalan & Meadows, 2000; Dupras & Morisset, 1993; Jones et al., 1994; Tindall et al., 1994).

В литературата има посочени различни причини за проблеми с ерекцията. Paff (1985) отбелязва, че основната причина е свързана с притеснението от представянето и е в тясна връзка със собственото възприемане за мъжественост. Налагането на мачо имиджа например (Levine, 1979; Paff, 1985) може да доведе до безпокойство по отношение на представянето в секса. Според изследването на Paff, проблемите с ерекцията в интимната връзка може да е резултат от конфликти между партньорите, а също така и от страх от интимност или отблъскване. Други причини могат да са интернализираната хомофобия и употребата на алкохол и наркотици.


Проблеми с достигането до оргазъм

В няколко изследвания са описани проблеми с получаването на оргазъм, преждевременната еякулация и забавена или липса на еякулация. На база на опита пациентите си Masters и Johnson (1979) заключват, че преждевременната еякулация е рядко срещан проблем. Други изследователи посочват, че от 16 до 25% от техните пациенти имат такъв проблем (McWhirter & Mattison, 1978; Paff, 1985; Reece, 1981-1982). Според изследването на Rosser et al.'s (1997) при 19% от хомосексуалните мъже това е постоянен проблем, а 44% от изследваните съобщават, че им се е случвало поне веднъж досега. В друго изследване на Bell и Weinberg (1978) повече 50% от изследваните твърдят, че понякога "свършват твърде бързо", а 6% казват, че им се случва често. В изследване сред ХИВ-позитивните гейове е установено, че те рядко имат проблеми с преждевременната еякулация (Jones et al., 1994).

Според изследването на Rosser et al.'s (1997) забавянето на получаване на оргазъм или липсата на такъв е постоянен проблем при 16% от изследваните, а 39% са имали поне веднъж досега такъв проблем. Bell и Weinberg (1978) твърдят, че този проблем се среща при малко по-малко от половината им пациенти, но по-малко от 3% твърдят, че им се случва много често. При ХИВ-позитивните гейове този проблем се среща по-често в сравнение с преждевременната еякулация (Catalan & Meadows, 2000; Jones et al., 1994; Tindall et al., 1994).

Различни фактори могат да оказват влияние върху потискането на еякулацията. Според Paff (1985) към тях се отнасят и различни физически фактори (като висок праг на чувствителност или липсата на адекватна стимулация), потискане на чувствителността, притеснение за представянето, липса на доверие в другите или вътрешни психични конфликти като обсесивно-компулсивна невроза и пасивно-агресивна личност. Някои автори (McWhirter & Mattison, 1980; Wilensky & Myers, 1987) отбелязват високо ниво на психопатологични проблеми при пациенти, които имат забавена еякулация. Wilensky и Myers (1987) са открили високи нива на склонност към чувство за вина и слабо его. Те също така отбелязват и връзка с проблеми по отношение на външния вид, които в младежка възраст могат да доведат до липса на вътрешно чувство за привлекателност. George и Behrendt (1987) съобщават, че сексуално агресивните фантазии при хомосексуалните мъже могат да бъдат причина за забавена еякулация. Те се страхуват, че могат да пожелаят да изживеят тези свои фантазии и така ще изгубят контрол над себе си.

Според някои автори забавената еякулация се дължи на специфични етиологични фактори (George & Behrendt, 1987; Reece, 1981-1982). Първият от тях е разбирането, че хомосексуалността е нещо нередно, т.е. не приемат собствената си сексуалност. Еякулацията с партньора може да доведе до интимна връзка с други мъже и това да ги принуди да признаят пред себе си, че са хомосексуални. Проблеми със собствената сексуалност може да доведе и до други проблеми, като проблеми със сближаването или интимни отношения с друг човек. Според изследването на Reece (1981-1982) това отчасти може да се дължи на страха да бъдеш уязвим за друг мъж.
Изследване на Jones et al. отбелязва, че при ХИВ-позитивните гейове това е много по-често срещан проблем в сравнение с цялата популация (38% на 3%-6%).


Проблеми с болката по време на сексуалния акт

Rosser et al. (1997) прави първото изследване за болезнеността на аналния секс сред хомосексуалните мъже. В изследването му 16% от анкетираните съобщават, че изпитват болка по време на анален секс, а 61% са имали такъв проблем поне веднъж досега. Болезненият сексуален акт е временен проблем при 3% от изследваните, а при 14% е постоянен проблем. В изследване на Rosser et al. (1998) сред 277 хомосексуални мъже, 25% от тях са съобщили, че почти не изпитват болка, докато 63% твърдят, че болката е от умерена до остра. 20% от изследваните твърдят, че изпитват остра болка и то прекалено силна, за да продължат сексуалния акт.

Според Rosser et al. (1998) основни фактори за болезнения сексуален контакт е интернализираната хомофобия и психофизиологични фактори. Според Everaerd, Laan и Spiering (2000) контракциите на аналния сфинктер са нормална защитна реакция и знак на безпокойство или старах от болката. Но те могат да са причинени и от неадекватна употреба на лубрикати и механично триене, което причинява болка.


Сексуално пристрастяване

Сексуалното пристрастяване се определя като липса на контрол върху сексуалното поведение или неспособност да се намали броя на различните сексуални партньори (Quadland, 1985). Почти няма данни за този проблем. Rosser et al. (1997) е открил само 1 мъж със сексуално пристрастяване в изследваната група от 147 представители. Според Quadland това е свързано с компулсивността. Обикновено такъв тип мъже обичат да правят секс на публични места, често правят комбинация между алкохол, наркотици и секс и много по-често правят случаен секс. При някои мъже това може да е част от приемането на собствената им сексуалност. Изглежда сексуално компулсивните мъже много по-често пъти са били обект на сексуална злоупотреба от по-възрастни мъже в детската им възраст в сравнение с тези, които не са компулсивни (Carnes, 1989).

За хомосексуалните мъже е много по-смущаващо да си признаят пред себе си и пред другите, че имат сексуални проблеми. По тази причина те много по-рядко търсят помощ, за да разрешат проблемите си. Също така е възможно да не са наясно къде да потърсят помощ. При хомосексуалните мъже много често сексуалните проблеми просто се приемат като такива и не се предприема нищо по въпроса, тъй като партньорите им много по-трудно могат да открият техните проблеми. Също така е много по-лесно за гейовете е да отричат или да крият сексуалните си проблеми (McCarthy, 1992). Те могат да скрият проблемите си, като приемат пасивна роля или се концентрират върху опита на партньора. В действителност много по-малко хомосексуални мъже имат продължителна връзка, защото в такава връзка не биха могли да скрият проблемите си (MacDonald, 1998).