“По-различен ли?! Не се препоръчва” е изповед на един млад човек, различен от общоприетите норми и правила.
Живот, изпълнен с много болка, борба за оцеляване, търсене на обич чрез секс.
Опит за бягство от действителността в изкуството, психотропните и самоубийствата...
И всичко това на фона на една голяма любов...

“Защо съм различен от останалите хора и никога не намирам вътрешно спокойствие”, често се пита героят.
“Когато започнах да пиша тази книга, нямах намерение тя да бъде публикувана. Просто имах нужда да споделя с белия лист. Затова не е редактирана – нито граматически, нито художествено – за да е първична и автентична.”

Авторът

Онлайн поръчка:
Кликнете тук, за да закупите книгата онлайн!


Откъси от книгата:


Алексей ми направи огромно впечатление, различаваше се от останалите, които работеха в този бранш. Личеше си, че бе чувствителен, честен и готов да даде от себе си всичко. Беше много умен и интелигентен, почти с всичко се справяше. Забелязвайки всички тези негови качества, търсех компанията му, а забелязвах, че и той търсеше моята. С него имахме различно работно време и понякога той си тръгваше много по-рано от мен. Така веднъж си тръгна по-рано, но преди това дойде при мен, каза ми, че си тръгва, и се насочи към паркинга зад хотела. Там го чакаше луксозен автомобил с някакво момче. Алексей се качи в автомобила и потеглиха. Дълго стоях и гледах към празното вече място на паркинга, почувствах нещо в себе си, но не можех да определя точно какво. Алексей ме бе впечатлил и развълнувал. В мен се прокрадна мисълта, че може би точно такъв приятел като него ми трябваше, още повече, че беше и невероятно красив. Но осъзнах, че той надали можеше да ми бъде приятел, защото според мен не беше обратен, а и съдейки по луксозния автомобил, сигурно беше от някое заможно семейство и работеше може би за да си разнообрази живота, и за обикновено момче като мен нямаше никакви шансове. Качването му в луксозния автомобил се запечата дълбоко в съзнанието ми и непрекъснато си припомнях видяното.

...

Един следобед, както се разхождахме в центъра, минахме покрай Театралната академия, по това време от годината студентите ги нямаше и театралният салон бе превърнат в киносалон. Решихме да гледаме филм, накупихме си набързо шоколади, лешници и банани, и се настанихме в салона. Филмът беше много интересен и забравих за лакомствата. Понеже те бяха в Алексей и виждайки, че аз ги бях забравил, той изведнъж ми подаде парче шоколад направо в устата, после един лешник, и после парче банан. Това много ме изненада, какво значеше всичко това. Докато не изядохме всичко, той продължи да ми дава от лакомствата, усещах пръстите му, които ме докосваха по устните. Алексей не се смущаваше от това, все едно правеше нещо нормално, но за мен то не беше нормално. Нима той проявяваше по-различен интерес към мен. В себе си не се надявах да прояви такъв интерес, защото ми харесваше, но според мен той не беше обратен.

...

Заспахме почти веднага. Лека-полека, волно или неволно, в просъница се приближавахме един към друг, изпитвах някаква възбуда и изведнъж се озовах върху Алексей, прегърнах го и продължихме да спим така.
По едно време се събудих, погледнах очите му ­ бяха затворени, погледнах устните му ­ изпитах желание да ги целуна, и ги целунах нежно. Той отвори очите си, но в погледа му нямаше изненада, и той целуна нежно устните ми. Бяхме чакали дълго този момент и искахме да се наситим един на друг веднага и изцяло. Останахме само по слипове, а малко по-късно бяхме вече чисто голи. Както лежеше по гръб целунах челото му, очите му, ушите му, носа му, устните му, трапчинката на брадата му, корема му, краката му. Беше възбуден, както бях и аз... Хванах го за ръката и влязохме в банята, под топлата вода, прегърнати ядяхме ягодово плодово мляко и се целувахме нежно. По-късно се върнахме върху разпънатия диван, лежахме си и се чувствах чудесно. Така исках да бъде винаги.

...

Когато се разхождахме в центъра, виждах хора, които демонстрираха любовта си един към друг. Казвах на Алексей, че не вярвам в любовта. А той ми признаваше, че все повече и повече го привличам и се влюбва в мен. Призна ми, че даже ме и обича. Страхувал се от това, защото рано или късно съм щял да го нараня, както са го наранявали досега. Успокоявах го, че няма да го нараня. Аз не взимах нищо на сериозно, чувствах се великолепно, че той хлътва по мен, и усещах, че се бори със себе си, но безуспешно. Бях го хванал здраво и не му давах миг спокойствие.

...

Живеехме като семейство ­ прибирахме се заедно от работа, заедно влизахме в банята, под топлата вода стояхме с часове, хранехме се, гледахме телевизия, правехме секс, спяхме, разхождахме се по слипове. Излизахме по квартала, ходехме на гости на негови приятели и познати, и отново се прибирахме. Всичко беше прекрасно, живеехме си в собствен свят, в който нямаше място за други, живеехме като в някаква приказка. Алексей ми даваше цялата си обич и както той ми казваше, че ме обича, така и аз вече му го казвах. Изпитвах желание да покажа на целия свят, че ние двамата се обичаме, и да предизвикам завистта на всички. Изпитвах желание да вървим двамата, хванати за ръце по улиците, без да ни интересува какво си мислят за нас.

...

Скарах се на Алексей и му заявих, че ако продължава така, ще го оставя. Както лежахме един до друг, изведнъж почувствах, че моят приятел плаче. Усетих остра болка в сърцето си, когато той страдаше, страдах и аз, защото го обичах. Разбрах, че го бях наранил, нима често го бяха оставяли в живота и засегнах болното му място. Нима можех да го оставя, защо трябваше да бъда като тези, които го бяха оставяли и не го бяха разбрали. Разбрах, че Алексей крие някаква мъка в себе си, която подтискаше и не споделяше. Той се нуждаеше от обич и разбиране. Сложих главата му върху гърдите си и започнах да го успокоявам, като му повтарях, че няма да го оставя, че съм го казал така в яда си. Но явно го бях наранил много и го болеше много. Той продължаваше да плаче, сърцето ми се разкъсваше от болка и обич. Сложих го да легне по гръб, застанах над него, целунах го по очите, избърсах с устни сълзите му и му повтарях, че винаги ще бъда до него. Тази нощ разбрах много неща за Алексей и това промени нещо в мен. Това, че плачеше като безпомощно дете, ме накара да се сближа още повече с него. И той беше самотник като мен, раним като мен. И той не беше получил необходимата обич.
Измина един час, докато се успокои напълно, но аз го милвах, притисках и целувах. Исках да разбере, че съм до него и че винаги ще съм до него. Най-накрая той заспа, но аз не можах да заспя. Мислех си за него и за това, което се бе случило. Не предполагах, че от тази моя дума ­ оставя ­ ще ни боли и двамата.

...

Дълго лежах върху леглото си, спомних си за всички красиви моменти, които бях изживял с Алексей. Много го обичах, но станах от леглото си, взех опаковките с лексотан и диазепам, извадих ги от тях, бяха около сто и петдесет на брой, сложих ги в чаша и подпомогнат и с вода ги изгълтах набързо. Легнах на леглото си, някога бях прочел една статия във вестник, че децата на разведени родители и обратните най-често посягат на живота си. Е, аз влизах и в двете категории и потвърждавах тази статистика. Заплаках, мислех за Алексей, сълзите обливаха лицето ми. Осъзнах какво бях направил, но път назад нямаше. Спомних си отново за всички красиви моменти, които бях изживял с него, отнасях ги със себе си и щяха да останат такива във вечността. Усетих остра болка в сърцето, оставях го сам на този суров и мръсен свят, и на кого го оставях, и аз не знаех. Помолих се на Всевишния да го закриля, и облян в сълзи и с мисълта за Алексей се изгубих...