» Съквартирантът
- от sebastian
Колко ли хомо студенти са се сблъсквали с този проблем - да си паднат по "нормалния" съквартирант. А животът заедно на всекидневни начела, когато го виждаш да се съблича и облича пред теб, не прави нещата по-лесни. Особено когато е сладък и добре оформен. Особено когато излиза мокър от банята с капки вода, стичащи се по кадифената му кожа от гърдите, надолу по корема, стигайки до онова място под пъпа, където биват попивани от хавлията.
- от sebastian
Колко ли хомо студенти са се сблъсквали с този проблем - да си паднат по "нормалния" съквартирант. А животът заедно на всекидневни начела, когато го виждаш да се съблича и облича пред теб, не прави нещата по-лесни. Особено когато е сладък и добре оформен. Особено когато излиза мокър от банята с капки вода, стичащи се по кадифената му кожа от гърдите, надолу по корема, стигайки до онова място под пъпа, където биват попивани от хавлията.
» Владимир
- от Мартин
Представям си тази поза. Гол съм. Отпускам се на колене и мислено измервам двете педи. Господарят ми е строг, а аз току що съм го разсърдил, защото не съм в състояние да изпълня заповедта му. Поне позата да заема както трябва, иначе той ще е още по-строг от мен, а фантазията му е безгранично жестока.
- от Мартин
Представям си тази поза. Гол съм. Отпускам се на колене и мислено измервам двете педи. Господарят ми е строг, а аз току що съм го разсърдил, защото не съм в състояние да изпълня заповедта му. Поне позата да заема както трябва, иначе той ще е още по-строг от мен, а фантазията му е безгранично жестока.
» Разминаване
- от Студента
Но отново се разминахме. И как иначе - не знаех, дали той все още ходи с неговия "Илиянчо", а аз самият бях в началната, очарователна и завладяваща фаза на връзката си с Кирил. Когато всичко предстои и всичко изглежда хубаво…
- от Студента
Но отново се разминахме. И как иначе - не знаех, дали той все още ходи с неговия "Илиянчо", а аз самият бях в началната, очарователна и завладяваща фаза на връзката си с Кирил. Когато всичко предстои и всичко изглежда хубаво…
» Мики и Ники
- от Георги
- Не се оплаквай, по-добре си от ония бити педераси, - изсмя се с нотка на превъзходство в гласа Мики. - Знаеш ли, предпочитам… предпочитам… не знам какво да бъда, ама да не съм като тях…
- от Георги
- Не се оплаквай, по-добре си от ония бити педераси, - изсмя се с нотка на превъзходство в гласа Мики. - Знаеш ли, предпочитам… предпочитам… не знам какво да бъда, ама да не съм като тях…
» Драконите на Перн
- от Джордж
Едно от яйцата се разклати. Разпука се и второ яйце, след него трето. Внезапно първото се разпадна на парчета и от него с жален писък, размахвайки къси крилца се изтърколи малък дракон. Дракончетата засвириха успокояващо. Младежите и девойките замръзнаха на място в очакване.
- от Джордж
Едно от яйцата се разклати. Разпука се и второ яйце, след него трето. Внезапно първото се разпадна на парчета и от него с жален писък, размахвайки къси крилца се изтърколи малък дракон. Дракончетата засвириха успокояващо. Младежите и девойките замръзнаха на място в очакване.
» Автобус
- от jory kardas
- Ами.... - гласът му спадна с една октава под нормалното. Личеше му от километър, че е притеснен. Не съм дебил и бях започнал да се досещам някои работи, но и не смятах да го улеснявам. Все пак след толкова кураж да догони абсолютно непознат човек и да го покани на кафе, все трябва да му е останало малко и да си каже защо го е направил, нали? Не исках да му помагам, обаче като се втренчи в мен с тези големи очи и сърцето ми чак подскочи. Не издържах на тази игра.
- от jory kardas
- Ами.... - гласът му спадна с една октава под нормалното. Личеше му от километър, че е притеснен. Не съм дебил и бях започнал да се досещам някои работи, но и не смятах да го улеснявам. Все пак след толкова кураж да догони абсолютно непознат човек и да го покани на кафе, все трябва да му е останало малко и да си каже защо го е направил, нали? Не исках да му помагам, обаче като се втренчи в мен с тези големи очи и сърцето ми чак подскочи. Не издържах на тази игра.
» Смяна на посоката
- от Г. Павлов
Свястно момче е Николай, продължиха мислите на Борис. Едва на 28 години, вече имаше очертана професионална кариера, подкрепата на шефовете си. Освен признатите му вече професионални качества, притежаваше сякаш усет за хората, всички го харесваха и малко бяха тези, които му завиждаха за бързото израстване в службата. И красавец - висок, широкоплещест, май редовно ходеше на фитнес и … какъв беше там оня боен спорт? Сети се как се беше възхитил на изваяните му мускули и фигура, когато се приготвяха да си лягат в хотела. Интересно, че още не беше женен…
- от Г. Павлов
Свястно момче е Николай, продължиха мислите на Борис. Едва на 28 години, вече имаше очертана професионална кариера, подкрепата на шефовете си. Освен признатите му вече професионални качества, притежаваше сякаш усет за хората, всички го харесваха и малко бяха тези, които му завиждаха за бързото израстване в службата. И красавец - висок, широкоплещест, май редовно ходеше на фитнес и … какъв беше там оня боен спорт? Сети се как се беше възхитил на изваяните му мускули и фигура, когато се приготвяха да си лягат в хотела. Интересно, че още не беше женен…
» Аладин
- приказка за пораснали момчета
Аладин ахнал. Наистина султанско съкровище! Не, повече от това - съкровищата на всички крале и императори на земята сякаш били събрани в тази огромна каменна зала, която била огромна, сякаш не можеш да стигнеш до отсрещния й край... И навякъде огромни купчини преливащи съкровища.
- приказка за пораснали момчета
Аладин ахнал. Наистина султанско съкровище! Не, повече от това - съкровищата на всички крале и императори на земята сякаш били събрани в тази огромна каменна зала, която била огромна, сякаш не можеш да стигнеш до отсрещния й край... И навякъде огромни купчини преливащи съкровища.
» Циганско лято
- от Scidone
Пак се нагърбих с много работа , но това не помагаше. След заобикалящия ме бетон ми липсваше зеленината, сред ръмженето на колите ми липсваше дъха на дърветата, сред толкова фини и изтънчени хора ми липсваха двамата цигани от село. И като казвам цигани, разбирам двамата разкошни мъже от село. Липсваха ми дори не дотам светските разговори, дори грапавите изрази и не винаги довършената мисъл. Бях като дрогиран от тях и не можех да ги изкарам от главата си, както и да опитвам.
- от Scidone
Пак се нагърбих с много работа , но това не помагаше. След заобикалящия ме бетон ми липсваше зеленината, сред ръмженето на колите ми липсваше дъха на дърветата, сред толкова фини и изтънчени хора ми липсваха двамата цигани от село. И като казвам цигани, разбирам двамата разкошни мъже от село. Липсваха ми дори не дотам светските разговори, дори грапавите изрази и не винаги довършената мисъл. Бях като дрогиран от тях и не можех да ги изкарам от главата си, както и да опитвам.
» Барман
от Scidone (все още незавършена)
Събудих се преди часовника. Усетих, че някой ме е прегърнал отзад и се е сгушил в мене. Обикновено се събуждах в прегръдките на Данчо. Отворих очи и с учудване видях отпред лицето на Милен. Леко извърнах глава и видях, че Данчо ме е прегърнал отзад. Едва сега си спомних какво стана предишната вечер. Явно Милен беше заспал на мястото на Данчо и той, като се е прибрал, е легнал зад мен. Това вече обяснява нещата. Опитах се възможно най-леко да се измъкна. Данчо се размърда, но не се събуди.
от Scidone (все още незавършена)
Събудих се преди часовника. Усетих, че някой ме е прегърнал отзад и се е сгушил в мене. Обикновено се събуждах в прегръдките на Данчо. Отворих очи и с учудване видях отпред лицето на Милен. Леко извърнах глава и видях, че Данчо ме е прегърнал отзад. Едва сега си спомних какво стана предишната вечер. Явно Милен беше заспал на мястото на Данчо и той, като се е прибрал, е легнал зад мен. Това вече обяснява нещата. Опитах се възможно най-леко да се измъкна. Данчо се размърда, но не се събуди.
» Разкази с неочакван край
поредица на osobenoMOmche
1. Специални услуги
Ако стандартния секс не ви възбужда вече, ако ласките на партньора ви не ви водят то мечтания екстаз, ако често се питате дали не сте сбъркан нещо, ако гледате странен вид порно, което не бихте показали на приятелите си, ако вече си мислите, че никога няма да изживеете мечтата си - ОБАДЕТЕ МИ СЕ!
поредица на osobenoMOmche
1. Специални услуги
Ако стандартния секс не ви възбужда вече, ако ласките на партньора ви не ви водят то мечтания екстаз, ако често се питате дали не сте сбъркан нещо, ако гледате странен вид порно, което не бихте показали на приятелите си, ако вече си мислите, че никога няма да изживеете мечтата си - ОБАДЕТЕ МИ СЕ!
» Бодигард
от Scidone
Публиката изригна в ръкопляскания. Аз се изправих от мястото си и хората около мен едва сега осъзнаха до кого са седели през целия филм. Филип нарочно ме беше поставил на един от последните редове, така че пътуването ми към сцената беше едно дефиле през целия салон. Бях облечен в черен костюм на дискретно сиво райе, сива риза и тъмносиня вратовръзка. Филип нарочно искаше да изглеждам не като вятърничава порно звезда, а като улегнал бизнесмен, който работи професията си с достойнство. Под оглушителните ръкопляскания се качих на сцената.
от Scidone
Публиката изригна в ръкопляскания. Аз се изправих от мястото си и хората около мен едва сега осъзнаха до кого са седели през целия филм. Филип нарочно ме беше поставил на един от последните редове, така че пътуването ми към сцената беше едно дефиле през целия салон. Бях облечен в черен костюм на дискретно сиво райе, сива риза и тъмносиня вратовръзка. Филип нарочно искаше да изглеждам не като вятърничава порно звезда, а като улегнал бизнесмен, който работи професията си с достойнство. Под оглушителните ръкопляскания се качих на сцената.
» Жребият на съдбата
от Scidone
С Лю водихме дълъг разговор за бъдещето ни. Хубавото в цялата работа беше, че и двамата искахме едно и също. Да бъдем заедно през целия си живот. Сега този живот не беше нещо имагинерно, защото поемахме грижата за още едно същество - синът ни. Да нашия син. И бяхме готови да преминем през огън и вода за да осигурим на това дете и детството, и живота, който му се полагаше.
от Scidone
С Лю водихме дълъг разговор за бъдещето ни. Хубавото в цялата работа беше, че и двамата искахме едно и също. Да бъдем заедно през целия си живот. Сега този живот не беше нещо имагинерно, защото поемахме грижата за още едно същество - синът ни. Да нашия син. И бяхме готови да преминем през огън и вода за да осигурим на това дете и детството, и живота, който му се полагаше.
» Черният беглец
от Scidone
Бяха четирима мъже облечени в носии, които също напомняха гръцки или южно-македонски. Бели богато надиплени ризи, бяла многопластова туника на кръста, бели панталони, стесняващи се в глезените. На раменете им беше наметнато сетре с висящи ръкави. Ансамбъла завършваше с малка черна шапчица на върха на главата. Танцът им беше бавен с високо повдигане на сгънатите в коленете им крака и кръстосването им пред другия. Но не това ме беше грабнало, а лицата на тези мъже. Първо всичките бяха като под калъп: приличаха си като две, по-скоро като четири капки вода. Мургави, източени лица, с високи скули. Тъмни плътни устни и големи кафяви очи. Еднаква височина. Красиви като гръцки богове. Имаше много сила в танца им. Не се стърпях и започнах да снимам като луд...
от Scidone
Бяха четирима мъже облечени в носии, които също напомняха гръцки или южно-македонски. Бели богато надиплени ризи, бяла многопластова туника на кръста, бели панталони, стесняващи се в глезените. На раменете им беше наметнато сетре с висящи ръкави. Ансамбъла завършваше с малка черна шапчица на върха на главата. Танцът им беше бавен с високо повдигане на сгънатите в коленете им крака и кръстосването им пред другия. Но не това ме беше грабнало, а лицата на тези мъже. Първо всичките бяха като под калъп: приличаха си като две, по-скоро като четири капки вода. Мургави, източени лица, с високи скули. Тъмни плътни устни и големи кафяви очи. Еднаква височина. Красиви като гръцки богове. Имаше много сила в танца им. Не се стърпях и започнах да снимам като луд...
» Мечти
от Олга Пейчева (oddi)
- Кой е той? - попита с болка Асен.
- Кой? - учуди се Светльо.
- Човекът, когото обичаш! - каза Асен и очите му се напълниха със сълзи - Кой е този, който има щастието да го обичаш?
- Няма значение! - каза тихо Светльо, но този въпрос го жегна. Толкова ли му личеше? Всички ли знаеха? - Той не знае, а и никога няма да разбере! Няма смисъл! А и аз не искам той да знае! По - добре е да страда един вместо двама! Аз почти свикнах! Да, почти свикнах.
- Свикна с болката? - попита тъжно Асен.
- Чувствам се по - добре, когато си мисля така - усмихна се Светослав, а Асен го прегърна.
от Олга Пейчева (oddi)
- Кой е той? - попита с болка Асен.
- Кой? - учуди се Светльо.
- Човекът, когото обичаш! - каза Асен и очите му се напълниха със сълзи - Кой е този, който има щастието да го обичаш?
- Няма значение! - каза тихо Светльо, но този въпрос го жегна. Толкова ли му личеше? Всички ли знаеха? - Той не знае, а и никога няма да разбере! Няма смисъл! А и аз не искам той да знае! По - добре е да страда един вместо двама! Аз почти свикнах! Да, почти свикнах.
- Свикна с болката? - попита тъжно Асен.
- Чувствам се по - добре, когато си мисля така - усмихна се Светослав, а Асен го прегърна.
» Рулетка
Роман се зачерви, очите му заблестяха.За приятелството ни! – той отпи, без да се чукаме. Свястно момче е все пак! Само да знаеше защо съм тук и какво смятам да правя с него!... А той все се усмихва, гледа ме доверчиво и предразполагащо. Ама какво животно съм и аз!
Трябва веднага да ставам и да се махна и повече никога да не се срещам с него. Все пак няма да ме убият за провала – всички ще разберат, колко трудно е било наказанието ми. Но нямах сили да се мръдна – така добре ми беше в този рай на физическия и душевен комфорт.
Роман се зачерви, очите му заблестяха.За приятелството ни! – той отпи, без да се чукаме. Свястно момче е все пак! Само да знаеше защо съм тук и какво смятам да правя с него!... А той все се усмихва, гледа ме доверчиво и предразполагащо. Ама какво животно съм и аз!
Трябва веднага да ставам и да се махна и повече никога да не се срещам с него. Все пак няма да ме убият за провала – всички ще разберат, колко трудно е било наказанието ми. Но нямах сили да се мръдна – така добре ми беше в този рай на физическия и душевен комфорт.
» Сам в къщи
от Аполон
Връща се предсрочно. С нови дрехи, два безобразно скъпи мобилни апарата, тежка сребърна верижка на врата, гривна... Имал и “тееежка” златна верижка, ама я бил дал на приятел да му я пази, а пък той я бил загубил... И долари – към 700. Които му стигат за около седмица.
...
Прекарваме уморителна и приятна нощ в приказки и секс. Заспива на рамото ми. Будя се с първите лъчи на слънцето и първият ми поглед е към момчето. Спи гол, отвил се е и красивото му тяло е опънато пред очите ми. Невероятно естетическо наслаждение, което ме кара да се чувствам щастлив, щастлив... Галя го, прегръщам го, той пак се гуши в мен, целува ме в просъница.
от Аполон
Връща се предсрочно. С нови дрехи, два безобразно скъпи мобилни апарата, тежка сребърна верижка на врата, гривна... Имал и “тееежка” златна верижка, ама я бил дал на приятел да му я пази, а пък той я бил загубил... И долари – към 700. Които му стигат за около седмица.
...
Прекарваме уморителна и приятна нощ в приказки и секс. Заспива на рамото ми. Будя се с първите лъчи на слънцето и първият ми поглед е към момчето. Спи гол, отвил се е и красивото му тяло е опънато пред очите ми. Невероятно естетическо наслаждение, което ме кара да се чувствам щастлив, щастлив... Галя го, прегръщам го, той пак се гуши в мен, целува ме в просъница.
» Чужд
Докато работех в СПИН-центъра на "Соколинка" често оставах да нощувам в отделението. Там имах много приятели. Един от тях беше същото това момче, което не можа да понесе жестоката реалност. Много неща видях там: и опити да се поглъща живака от термометъра, и конски дози димедрол, и прерязани вени... Тогава всички тези случаи не ми се струваха сериозни, даже се ядосвах на приятелите си за опитите им да привлекат вниманието към себе си с такива, както казвах тогава, евтини способи. Сега виждам всичко в различна светлина. На момчетата им е било нужно най-вече да не бъдат преждевременно зачерквани от списъка на живите. Те са искали ние, ХИВ -отрицателните, да се отнасяме към тях като към равни. Но ние отново и отново, дори и несъзнателно да е, се ограждахме от тях с желязна завеса. Медицинските сестри, докато си организираха сбирки за пийване на спирт просеха от тях цигари и демонстративно обгаряха филтъра, преди да запалят. Връщайки по този начин момчетата от другата страна на завесата...
Докато работех в СПИН-центъра на "Соколинка" често оставах да нощувам в отделението. Там имах много приятели. Един от тях беше същото това момче, което не можа да понесе жестоката реалност. Много неща видях там: и опити да се поглъща живака от термометъра, и конски дози димедрол, и прерязани вени... Тогава всички тези случаи не ми се струваха сериозни, даже се ядосвах на приятелите си за опитите им да привлекат вниманието към себе си с такива, както казвах тогава, евтини способи. Сега виждам всичко в различна светлина. На момчетата им е било нужно най-вече да не бъдат преждевременно зачерквани от списъка на живите. Те са искали ние, ХИВ -отрицателните, да се отнасяме към тях като към равни. Но ние отново и отново, дори и несъзнателно да е, се ограждахме от тях с желязна завеса. Медицинските сестри, докато си организираха сбирки за пийване на спирт просеха от тях цигари и демонстративно обгаряха филтъра, преди да запалят. Връщайки по този начин момчетата от другата страна на завесата...
» Книгата на желанията
от Сергей
превод : Sam
Случващото се все повече се разтваряше в мъглата на възприятията на момчето. Витя почувства, как Философът го преобръща по корем и започва да плъзга език по гръбнака му - от трапчинката между бузките до самото основание на шията. Бавно нагоре и бавно надолу. Дланите на мъжа приятно затопляха зърната на гърдите на момчето. Насладил се достатъчно на гърба, Философът сгъна краката на Витя в коленете, нежно целуна всяко стъпало и започна внимателно да смуче малкото пръстче на левия крак, после на десния, после се зае и с останалите пръсти. Като свърши и с тях, мъжът придърпа момчето към себе си и отпусна краката му. Сега Витя лежеше по корем накрая на масата, провесил крака. Последното, което почувства беше как гащите му леко, сякаш са останали без ластик, се плъзват по краката му, напълно разголвайки беззащитното тяло...
от Сергей
превод : Sam
Случващото се все повече се разтваряше в мъглата на възприятията на момчето. Витя почувства, как Философът го преобръща по корем и започва да плъзга език по гръбнака му - от трапчинката между бузките до самото основание на шията. Бавно нагоре и бавно надолу. Дланите на мъжа приятно затопляха зърната на гърдите на момчето. Насладил се достатъчно на гърба, Философът сгъна краката на Витя в коленете, нежно целуна всяко стъпало и започна внимателно да смуче малкото пръстче на левия крак, после на десния, после се зае и с останалите пръсти. Като свърши и с тях, мъжът придърпа момчето към себе си и отпусна краката му. Сега Витя лежеше по корем накрая на масата, провесил крака. Последното, което почувства беше как гащите му леко, сякаш са останали без ластик, се плъзват по краката му, напълно разголвайки беззащитното тяло...
» Сеньор Франциско Гарсия
от Павел Машков
превод : Sam
И така, взех си една седмица отпуск. Уморих се. Дяволски се уморих! От безкрайно мрънкащите клиенти и побърканото началство. Отпуск, като отпуск - трябва да се иде някъде. Не може да се стои вкъщи, между четири стени цяла седмица: ще се напивам до скотско състояние всеки ден - знам това, вече ми се е случвало. Научно се нарича “депресия”, а по нашенски, просто - “запой”. Тоест, ще пия и пия от сутрин до вечер, ще вия от мъка, ще повръщам нощем, докато се скапя. Трябва да ида някъде.
...
Пътуваме. Франциско разкопчава и сваля дънките си, премята ги през главата си на задната седалка и остава по дълги до коленете черни гащи с джобове: класически стил за американските момченца в края на двадесети век. Какво ли е намислил? При скорост от седемдесет мили в час, по непознат криволичещ планински път да правим секс? Още една достойна смърт?
от Павел Машков
превод : Sam
И така, взех си една седмица отпуск. Уморих се. Дяволски се уморих! От безкрайно мрънкащите клиенти и побърканото началство. Отпуск, като отпуск - трябва да се иде някъде. Не може да се стои вкъщи, между четири стени цяла седмица: ще се напивам до скотско състояние всеки ден - знам това, вече ми се е случвало. Научно се нарича “депресия”, а по нашенски, просто - “запой”. Тоест, ще пия и пия от сутрин до вечер, ще вия от мъка, ще повръщам нощем, докато се скапя. Трябва да ида някъде.
...
Пътуваме. Франциско разкопчава и сваля дънките си, премята ги през главата си на задната седалка и остава по дълги до коленете черни гащи с джобове: класически стил за американските момченца в края на двадесети век. Какво ли е намислил? При скорост от седемдесет мили в час, по непознат криволичещ планински път да правим секс? Още една достойна смърт?
» Искам да съм с теб
от Павел Машков
превод : Sam
Към обяд започна да препича... Пак се унесох в дрямка и се събудих от гъдел на най-неочакваното място. Обърнах се: Димка действаше с рошава тревичка, плъзгайки я бавно от топките до ануса и обратно. Инстинктивно стегнах дупето си и тревичката остана да стърчи от него като остатък от опашката на прясно оскубан паун. Димка се радваше от сърце и душа, само дето не пляскаше с ръце. Как иначе – намери си ново занимание. А после, вече без тревичка, а с ръце и пръсти се зае със задника ми – разтваряше го, затваряше, масажираше, натискаше. Каза:
- Интересно...
- Какво е интересното там, другарю млад следотърсач?
...
Из дневника на Дмитрий Чудски:
Никога до сега не ми е било така обидно. Никога досега не ми се е искало така да плача. Да се разплача - и да си ида... Така би постъпило момиче. Но аз не съм момиче. Не се разплаках и не си отидох. Светът се обърна! Това, което считах за правилно и добро, се оказа неправилно и лошо. Мислех си, че най-страшното, което може да се случи, е да измениш на приятел. И не му измених. И сгреших, постъпих неправилно, подведох го, единствения ми приятел. И сега той ме ненавижда. А аз искам да ме обича. Казват, че от любовта до омразата има една крачка. А от омразата до любовта - колко?
от Павел Машков
превод : Sam
Към обяд започна да препича... Пак се унесох в дрямка и се събудих от гъдел на най-неочакваното място. Обърнах се: Димка действаше с рошава тревичка, плъзгайки я бавно от топките до ануса и обратно. Инстинктивно стегнах дупето си и тревичката остана да стърчи от него като остатък от опашката на прясно оскубан паун. Димка се радваше от сърце и душа, само дето не пляскаше с ръце. Как иначе – намери си ново занимание. А после, вече без тревичка, а с ръце и пръсти се зае със задника ми – разтваряше го, затваряше, масажираше, натискаше. Каза:
- Интересно...
- Какво е интересното там, другарю млад следотърсач?
...
Из дневника на Дмитрий Чудски:
Никога до сега не ми е било така обидно. Никога досега не ми се е искало така да плача. Да се разплача - и да си ида... Така би постъпило момиче. Но аз не съм момиче. Не се разплаках и не си отидох. Светът се обърна! Това, което считах за правилно и добро, се оказа неправилно и лошо. Мислех си, че най-страшното, което може да се случи, е да измениш на приятел. И не му измених. И сгреших, постъпих неправилно, подведох го, единствения ми приятел. И сега той ме ненавижда. А аз искам да ме обича. Казват, че от любовта до омразата има една крачка. А от омразата до любовта - колко?
» Кафе Флора
от Павел Машков
превод : Sam
Ако в Москва имаше такова място, Юра щеше сто пъти да умре, но не и да отиде там. А тука – нормално, седи си, пие кафе... Дали за това, че не познава никого в този град, че не е необходимо да се притеснява, че някой от познатите му случайно ще го види тук? А останалите? Е, все пак, не всички тук са туристи! Тогава, защо те не се притесняват?
...
После Майк започна да играе със слиповете си, отпускайки ръка край корема, влажен от пот, надолу, демонстрирайки храстчето от тъмнокафяви косми над това място, което не е прието да бъде показвано на публиката. Или, обръщайки се с гръб, се навеждаше и показваше “на града и света” двете си половинки, спускайки слиповете едва ли не до средата.
от Павел Машков
превод : Sam
Ако в Москва имаше такова място, Юра щеше сто пъти да умре, но не и да отиде там. А тука – нормално, седи си, пие кафе... Дали за това, че не познава никого в този град, че не е необходимо да се притеснява, че някой от познатите му случайно ще го види тук? А останалите? Е, все пак, не всички тук са туристи! Тогава, защо те не се притесняват?
...
После Майк започна да играе със слиповете си, отпускайки ръка край корема, влажен от пот, надолу, демонстрирайки храстчето от тъмнокафяви косми над това място, което не е прието да бъде показвано на публиката. Или, обръщайки се с гръб, се навеждаше и показваше “на града и света” двете си половинки, спускайки слиповете едва ли не до средата.
» Такива ми ти работи
от Павел Машков
превод : Sam
Всъщност не – три дена по-рано, когато направих това, което направих, не мислех за себе си. Да, и за мама също не мислех. Мислех само за него. Или все пак за себе си? Иди се оправи!
И така, първият въпрос, с който трябва да се справя: обичах ли го всъщност? Отговор: не зная. Може пък като допиша всичко докрай, да си отговоря на този въпрос?
...
Замяташ глава, подлагаш лицето си на струите вода, извиваш гърба си – най-добре изглежда в профил или полу-профил. Сгъваш ръцете в лактите, слагаш длани на гърдите и ги държиш в това положение, прикривайки зърната.Това наистина е доста “по женски”, но пък е еротично. После бавно плъзгаш длани към корема, надолу, към гениталиите. С едната си ръка си играеш с топките – сякаш ги миеш. С другата движиш напред-назад кожичката на члена – сякаш я миеш. Ако парчето ти леко стане при тази игра –още по-добре. Ако обаче стане напълно – тогава е по-добре да се обърнеш. По-точно, да се извърнеш към обекта, тоест към този, когото съблазняваш, с гръб. Но не много бързо, а така, че обектът да успее да забележи, че си надървен.
от Павел Машков
превод : Sam
Всъщност не – три дена по-рано, когато направих това, което направих, не мислех за себе си. Да, и за мама също не мислех. Мислех само за него. Или все пак за себе си? Иди се оправи!
И така, първият въпрос, с който трябва да се справя: обичах ли го всъщност? Отговор: не зная. Може пък като допиша всичко докрай, да си отговоря на този въпрос?
...
Замяташ глава, подлагаш лицето си на струите вода, извиваш гърба си – най-добре изглежда в профил или полу-профил. Сгъваш ръцете в лактите, слагаш длани на гърдите и ги държиш в това положение, прикривайки зърната.Това наистина е доста “по женски”, но пък е еротично. После бавно плъзгаш длани към корема, надолу, към гениталиите. С едната си ръка си играеш с топките – сякаш ги миеш. С другата движиш напред-назад кожичката на члена – сякаш я миеш. Ако парчето ти леко стане при тази игра –още по-добре. Ако обаче стане напълно – тогава е по-добре да се обърнеш. По-точно, да се извърнеш към обекта, тоест към този, когото съблазняваш, с гръб. Но не много бързо, а така, че обектът да успее да забележи, че си надървен.