Писмо до Цветанка Ризова

относно предаването "На 4 очи" - 29.06


Срам. Само с тази една дума мога да опиша аз, като зрител и почитател (разбирай "вече бивш") на предаването Ви онова, което почувствах докато гледах предаването Ви. Докато очаквах Вашата "качествена журналистика". Докато все още имах някаква причина от време на време да гледам качествена телевизионна публицистика.
Тази неделя Вие лишихте от това право доста хора освен мен, повярвайте ми. Но не само Вие.

Не срам за вас, а може би за мен, че толкова дълго съм ценял предаването ви като и без това едно от малкото смислени публицистични такива по българските телевизии. Срам ме е, че съм вярвал в непреднамереността Ви, в безпредразсъдъчността ви като личност и журналист, заслужил еди-колко-си награди за принос към "качествената" журналистиката, а и зрители.

Възмутен съм, и не само аз, и се надявам и други хора да Ви пишат за това, и в това число да изневерят на предаването Ви (което, убеден съм, ще остане все така качествено). Възмутен съм, че и вие се включихте в обществения хор през изминалата седмица и се чудехте и маехте "какъв им е проблема", хор, който не се умаря да кудкудяка "толерантни сме, толерантни сме!".

Намирам за подло и срамно, че успяхте да идентифицирате (очевидно благодарение на отличните си лични отношения) Евгени Минчев с гей проблематиката. Срам ме е от това, че тази личност беше свързана с хора като мен и гейовете и лесбийките в тази страна и че се изказваше за гей парадът като за прищявка. Личност, която продължава да живее с благинките на двойния стандарт, "неясната" си сексуалност, и ПР-а си. Срамно е, че дадохте трибуна на тази личност да говори по гей тематика, личност, която може да си позволи да бъде навсякъде и да обсъжда всяка една тема, защото просто не е свързан с нито една. (Вероятно това е една от благините на ПР-а). Унизително е, че допринесохте общественото мнение за пореден път да свързва точно тази личност с гей проблемите. Много други хора биха Ви го казали.

Срам ме е, че се оказа че и Вие сте от мнозинството ерудити в обществото и журналистиката, които не могат и не искат сякаш да правят разлика между секс, сексуалност, сексуална ориентация. Че за пореден път през изминалата седмица и Вие ни напомнихте, че "сексуалността е нещо лично". Не, г-жо Ризова, сексът е нещо лично; сексуалността - не. Сексът е нещо което може да се случи, може и да не се случи на някого, някога, някъде, с някой. Но сексуалност (и съответните сексуално ориентации) е нещо, което се случва на всички, и то по различни начини. Вашата сексуалност е видима навсякъде; моята - не. Ето затова тя ви се струва лична. Тя е нещо, което имам и аз, имате и Вие, и всички останали хора. Сексуалността има толкова общо с личното пространство, колкото Азис или Евгени Минчев с Бойко Борисов.

Срам, че не намерихте нито един от Вашите гей приятели, за които споменахте (сигурен съм че това са все хора с добри професии и образование, може би дори и общественици), който да поканите. Че поканихте в студиото си един несъмнено интелигентен паразит. Че не Ви е хрумвало, може би, да убедите някой от Вашите хомосексуални приятели да застане пред вас и да ни обясни защо не трябва да парадираме със сексуалността. Така и не стана ясно защо от вашето предаване.

Срам ме е още и, че нито Вие, нито коя да е българска медия не забеляза и не направи новина или "скандал" от призива на един български депутат в събота следобяд към насилие срещу хомосексуалните. Срам ме е, че давате трибуна в собственото си студио на нехайство, което преоблякохте като журналистика някак си по навик. И е срамно, че започвате да говорите за нещо, от което се оказа, че просто не разбирате. Че не сте се поинтересувала, че като един интелигентен и професионален журналист не сте се подготвили поне според минималния журналистически санитарен минимум с аргументи. Срам за журналистическата хигиена: ето това беше Вашият лек, приятен, ведър и милозлив разговор тази неделя.

Имал съм очаквания - загубил съм ги. Човек не може да бъде разочарован, ако няма очаквания. Разочарован съм от Вас, от редакторския Ви екип и прочее, да. Ако човек няма очаквания, това е равно на апатия. Предпочитам разочарованието пред апатията, макар и разочарованието да не поражда други очаквания. Надявам се, че чрез писмото ми сте почувствали поне малка част от омерзението, което причинихте на голяма част хомосексуални с профанизаторския си диалог на 6 очи тази неделя. Надявам се и, че Ви интересува поне малко дали сте изгубили един зрител, почитател - и може би много повече зрители.

Пиша с толкова силни думи, които иначе не бих използвал, защото са равнопропорционални на личното ми огорчение като Ваш зрител. Може би вече осъзнавате колко голямо е това огорчение.


С уважение

Станимир Панайотов


Запис от предаването, за което става дума, може да се види тук.