- Така им се пада на тъпите педали. Успяха да избягат, ама отнесоха по няколко шута преди това.
- Ами ти видя ли как го измлатих аз, а?! Ще си държат ръчичките на улицата, нагли копелета. То остана и в гащите да си бъркат пред хората. Не мога да ги понасям! - отвърна Ники.
Разговаряха след поредната "мисия" - така наричаха забавлението да причакват излизащите от "гейското заведение" окъснели двойки момчета, които изглеждаха достатъчно беззащитни, за да ги пребият безнаказано. Забавляваха се така рядко, само като "ги удареше съчмата", както казваше Мики - безспорния лидер на групата. А лидер беше не толкова заради по-високия си ръст, колкото заради безкрайното количество щури идеи, които му идваха и в реализацията на които все успяваше да привлече някого. Този някой най-често беше Ники - поне с 4 пръста по-нисък, но с широки рамене, мургава кожа и тъмни, леко раздалечени бадемовидни очи. Бяха приятели още от училищните години и понякога Мики мислеше, че приятелят му е записал същата специалност в университета не от любов към науката, а за да не се разпадне групата им. А групата им всъщност се разпадаше с времето - повечето момчета отидоха да учат другаде и с тези, които останаха в града се виждаха все по-рядко. Докато Мики и Ники, свързани ако не с друго, с общите лекции и изпити, успяваха да поддържат контакта. Но и този контакт отслабваше постепенно, най-вече заради момичетата които се въртяха и около двамата. Може и да не ставаха за манекени, но се харесваха на жените, а понеже и двамата не бяха много претенциозни, при всяка среща обсъждаха последната "простреляна гъска". Понякога пътеките им се пресичаха и тогава коментираха увисналите цици на една или рошавата путка на друга, през която бяха минали и двамата, естествено, по различно време.
Докато се прибираха след нощния екшън рязко захладня. Мики извади от джоба на панталона поредното патронче водка - с водка и бира бяха поддържали ентусиазма си да висят и да дебнат пред заведението.
- На, удари един гълток, последната е! Остави и за мен!
- Баси студа, направо ми замръзна фланелката на гърба. - потрепери Ники и надигна пластмасовата бутилка.
- Не се оплаквай, по-добре си от ония бити педераси, - изсмя се с нотка на превъзходство в гласа Мики. - Знаеш ли, предпочитам… предпочитам… не знам какво да бъда, ама да не съм като тях…
- Какво?
Разнесе се гръм и заглуши въпроса на Ники, както и евентуалния отговор на Мики. Ранен, студен летен дъжд се изсипа без никакво предупреждение върху тях. Затичаха се, кооперацията на Мики беше само на три пресечки разстояние. Пъхнаха се във входа.
- Ще изчакам да превали, сигурно ей сега ще спре - каза неуверено Ники.
- Да бе, виси тука да настинеш! Хайде, качвай се, дъртите и без това ги няма, нали знаеш, пък и тук да бяха, знаеш, че нямат против да останеш.
- Ами хубаво, тъкмо ще си допием.
- А, тая няма да стане, и без това , че да ми оповръщаш стаята. Като предния път.
- Айде стига си ми натяквал бе, прасе, не съм те виждал аз теб пиян, сякаш.
- Все тая, оттук - в леглото, признавам, че и на мен ми се вие свят. Че и работа имам утре, нали знаеш - Силвето…
Бяха стигнали до апартамента и масивната брава тежко изщрака. С несигурни движения, трудно фокусирайки, Мики изключи алармата. Напоследък за Мики всичко се нареждаше направо прекрасно, родителите му бяха заминали на двумесечна екскурзия и сега беше оставен без надзор, с достатъчно средства, с прекрасен апартамент изцяло на негово разположение. Най-накрая имаше къде да доведе оная еблива кучка Силвия от другия поток. Беше й се наточил отдавна, спираше го само липсата на терен. А беше убеден, че ще му пусне - можеше ли да откаже на един от най-популярните мъжаги в курса. Но това - утре, а за днес развлеченията бяха повече от достатъчно. Сега само искаше да спи, да спи…
Без да чака допълнителни покани и обяснения Ники се отправи директно към стаята му. Наистина се чувстваше като у дома си. Десетки пъти беше оставал да спи при приятеля си, когато "дъртите" бяха на прием или някакъв техен си, дърташки купон. Набързо свали мокрите дрехи, махна и боксерките. Мики знаеше за навика на приятеля си да спи съвсем гол. А и без това боксерките приличаха на мокър парцал.
- На бе, избърши се поне чаршафите да не мокриш, - и към него полетя хавлия. Избърса се надве-натри и се пъхна в леглото. Миг по-късно спеше като за последно.
Мики заключи и още в коридора започна да се разсъблича. Изрита обувките, смъкна панталона и тениската, смачка на топка слиповете си. Избърса се със суха хавлия. Погледна към огледалото и се изпълни с задоволство. На 21 години имаше фигура-мечта. Беше атлетичен, дори нещо като плочки се оформяха по стегнатия му корем, а всеки от 80-те му килограма стоеше точно на мястото си върху издълженото му, стройно тяло. 185 сантиметра не е кой-знае колко, ама все пак гледа повечето хора отгоре надолу. Прокара пръсти през русата си дълга коса. Не пасваше на скинарските му настроения, но сърце не му даваше да я отреже - мадамите направо си падаха по плътните му гъсти къдри. Е, да… и парчето можеше да е малко по-голямо, тия 18 сантиметра биват, ама Тошо Лингура имаше кур като шпеков салам. Ама не може всичко наведнъж. То и без това беше чул Силвия, която бегло познаваше, да разправя на приятелките си, че втори път няма да легне с дърво като Тошо… Демек, не всичко е само хуй, приятелю. Засмя се на мъдрата си мисъл и се тръшна във второто ъглово легло. Тъкмо затваряше очи, когато навън се разнесе страхотен трясък от поредната светкавица. Прозорците глухо издрънчаха, Мики се сепна така, че почти скочи в леглото. Силата на дъжда видимо намаля и той се отпусна. На съседното легло Ники дишаше шумно и дълбоко.

***
Събуди се в позата, в която беше заспал. А се събуди заради почти болезненото усещане в бъбреците - пикаеше му се, снощния коктейл бира-водка искаше да излезе. Почти без да отваря очи се запъти към тоалетната, застана пред чинията и протегна ръка за да насочи струята. Пфу, не улучи от първия път и опръска седалката. Стори му се, че нещо в банята се е променило, ама нещо неуловимо. Изтръска парчето си и то му се стори по-тежко и едро.
- Ебахти махмурлука, - си помисли, погледна се в огледалото и замръзна.
В това време Ники също се раздвижи. Светлината от прозореца и жегата навън говореха, че е поне обяд. Уф, дрехите му са нахвърляни край леглото на Мики, а тези на Мики - до неговото. Поне бяха изсъхнали. Чудно лятно време - благодаря! Вмъкна се в боксерките и реши, че май са се разтеглили. Напъха се в дънките, опита да ги закопчее и реши, че е объркал нещо - твърде големи му бяха. В този миг чу гласа на Мики от банята. Викаше нещо - не разбираше думите, но усети в гласа нотки на паника. Преплитайки крака и придържайки големите дънки се засили да види какво става. Отвори вратата и видя насреща си себе си. Гол.
- Ама какво е това, бе! - се чу да изговаря думите с нечий чужд глас.
- Пич, разменили сме се! Не мога да повярвам! Ами сега?
- Какви глупости говориш?
Вместо отговор, Мики хвана приятеля си за ръката и го помъкна към голямото стенно огледало.
- Кой е това? - попита Мики, сочейки към себе си.
- Аз, - едва успя да изрече Ники и недоумяващо насочи ръка към огледалото, сочейки другото си аз. В огледалото, точно срещу него стоеше Мики и повтаряше движенията му.
- Това е невъзможно!
Час по-късно все още седяха така - Мики съвсем гол и отпуснат на едното легло, а Ники - с незакопчани дънки, които очевидно не му ставаха. Бяха си изяснили ситуацията - по недостижим за разума начин си бяха разменили телата.
- И какво ще правим така?
- Може би като пак заспим нещата ще се върнат по местата си?
- Или ако те ударя по главата с тухла.
- Ами удряй, то това е твоята глава, глупако!
- Може да е моята, ама теб ще заболи.
- Да, ама като си я върнеш, белега и главоболието ще са си твои.
- Мамка му, прав си, не знам как ще се оправим. По добре да си отивам вкъщи. - реши Ники.
- Къде ще ходиш у вас с моето тяло бе, идиот!
- Ама че бъркотия. Знаеш ли, поне да се обадя на нашите, че съм тук. Не че ще се чудят къде съм, ама…
- Точно така, ама ще им се обадя аз. Забрави ли, че твоя глас е вече мой. И ще им кажа, че ще останеш тук, по моя покана и следващата вечер. Или - за всеки случай - за целия месец. Докато се върнат нашите да не съм сам. Не е ли по-добре така? - в думите на Мики отначало звучеше самоувереност и яд, но последното изречение пак беше изпълнено с молба и безпомощност и желание да намери подкрепа в приятеля си.
Разговорът с майката на Ники премина нормално, но и двамата си отдъхнаха с очевидно облекчение, след като получиха съгласието й и телефонната слушалка хлопна.
- Слушай, така много лесно можем да се издадем, че нещо не е наред. О, Боже, а аз този следобед бях поканил Силвето… мамка му, как ще я опраскам сега, а?
- Ако някой трябва да е праска, това е твоето тяло, тоест аз. И ако искаш нещата да останат в тайна докато се оправят…
- Ама ти се иска, нали… Аз съм я свалял, а ти ще обереш сливките…
- Айде стига бе, нали знаеш, който не е поискал, той не я е ебал. На теб щеше да ти омръзне след седмица, какво значение има. Или искаш да ти излезе име, че не ти става и напразно разкарваш путките и им връзваш тенекия…
- Хубаво, твоя е, то е ясно. Ами поне да ти кажа какво сме правили до сега и как да се държиш с нея, че иначе още по-лошо. Аз ще съм в другата спалня като дойде, прави каквото ще правиш и я разкарай, без много приказки, за да не се издъним.
- Добре, слушам…
Когато час по-късно Силвето се появи пред вратата на апартамента, от фалшивия "Мики" лъхаше на чистота, одеколон, усмивката му беше уверена и спокойна. Настани я на кожения диван в хола, седна до нея и почти веднага пусна ръка между краката й. Тя напълно оправда мнението на приятелите за себе си, защото разтвори бедра и ловко започна да разкопчава панталоните на Мики.
"Ох, без малко да стане засечка" - помисли си Ники. "В момента тя лапа кура на Мики, а усещанията ги изпитвам аз. Каква завързана работа" - и се изсмя на ум. "Значи това усеща той, когато някоя мадама му лапа парчето. Е, почти същото каквото аз съм изпитвал досега, но… По дяволите, аз дори не знам дали му е по-голям от моя… Интересно, какво ли ще усетя, когато й го набутам до сливиците".
Междувременно запретна дългата коса на момичето, за да може да наблюдава отблизо как тя прави свирка на приятеля му, тоест на него самия, ама нали хуя и тялото все пак си бяха на Мики, а той си беше Ники.
"Хъм, не се бях заглеждал по парчето му. Бива си го. Малко е закривено нагоре, за разлика от моето, което си е напълно право. Я, пича си бръснел топките и кура. И косъмчетата на пубиса са доста късички, значи ги подстригва. Хич не съм обръщал внимание. Сигурно е отскоро, иначе да съм го видял последния път като се е събличал пред мен… То пък кога ли беше…" - нарочно се разсейваше Ники, защото усещането беше изключително приятно. "Ама и тая е една минетчийка… Я да й го набутам в сливката, че иначе ще й опръскам сливиците без време":
- Я се обърни, сладурано!
- Ами презерватив?
- О, да, ей сегичка, в другата стая ги забравих!
"Да се еба в тъпата тиква, съвсем забравих за презервативи" - помисли си той. "Дано Мики има".
- Мики! - прошепна той в другата стая. - Къде са презервативите бе, копеле?
- На! - и извади от нощното шкафче на баща си. - И да не ме изложиш, ей! Искам да я скъсаш от ебане! Трябва да си пазя авторитета.
Ники се измъкна от стаята, Мики тихо превъртя ключалката и остана сам в стаята. Само като си помислеше, какво става в другата стая и се надървяше като магаре. Членът му изпъваше шортите и тай се погали през тях. Пъхна ръка вътре и стреснат я измъкна почти веднага. Ами че в шортите беше чужд член - този на приятеля му… можеше ли да бара приятеля си за кура. От съседната стая се разнесоха задъханите викове на Силвето.
"Тая ще събере блока, курвето му с курве, сигурно Ники яко я помпи" - и усети пулсирането на члена си. Затвори очи и пъхна ръка в шортите. "Кур като кур, май наистина е по-дебел от моя" - спомни си сутрешното откритие, докато го беше държал да се изпикае. После отвори очи, смъкна шортите и фланелката и остана съвсем гол на родителската спалня. Наведе се да разгледа отблизо новия си "малък приятел". "Уф, че е задръстен, космясал е като Борисовата градина, ще се погрижа за това веднага щом разкара оная курва. Все пак на мен ми се налага да живея с това тяло. Хъ-м-м, едър и черен, хубаво парче, и с него няма да се изложа… ако го пусна в употреба". Прокара ръка нагоре-надолу по кожата, виковете на Силвето от другата стая го стимулираха още повече и след три минути тежки капки гореща сперма го опръскаха чак до гърдите.
"Яко беше. И с това парче може да се живее", ухили се той. После се смръщи, защото така и не си изясни на кого беше направил чекия - на себе си или на Ники. Бръкна пак в шкафчето на баща си, извади кърпа и се избърза. После тихо се надигна и се изправи пред огледалото. Разглежда дълго новото си тяло, докато пак се възбуди. Ония двамата в хола все още вдигаха шум, пъшкаха и стенеха. Изсипа щедро върху дланта си от тоалетното мляко което намери пред огледалото и този път бавно, с плавни движения се доведе до втори оргазъм. После се отпусна на леглото и задряма. Не му се слушаха повече животинските звуци, идващи от съседната стая.
Събуди го чукане по вратата.
- Мики, Мики! Отвори де, оная си тръгна.
Мики се изправи сънен и отключи вратата. Ники отвори широко вратата и нахлу вътре:
- Чу ли я как крещя от кеф, а?! Можеш да си спокоен, ще те разнесе като най-добрия ебач в университета на другите курвета. Направо я съдрах от ебане. Само не знам на кого да я запишем тая "простреляна гъска" като бройка? На теб или на мен?
Мики все още премигваше сънено на парцали.
- Щото, - продължи Ники, - аз я ебах, ама с твоя кур, а пък ти я свали, ама аз намазах… Ами ти кво си правил бе, а-а-а, чекиджия такъв - разсмя се Ники с пълен глас.
Мики се погледна и разбра за какво говореше приятеля му. По члена още имаше позасъхнало тоалетно мляко, а капка неизбърсана сперма беше засъхнала на гърдите му.
- Ами-и-и… аз…
- Споко, не се смея на теб, разбирам те, и аз на твое място… - и Ники постави ръка на рамото му.
- Просто разглеждах новото си тяло. Нали разбираш, реших, че може никога да не се върнат нещата… Ако ще живея с него, да го познавам добре… - измисли оправданието си Мики. Пък и наистина нещата стояха точно така.
- Прав си, то и аз това правих сега, ама имах късмет, че ми беше подготвил Силвето. Виж, сега сме повече от приятели, повече от братя, трябва да сме един до друг и да си помагаме, няма кой друг да ни помогне.
- Да, така е, отивам да се изкъпя.
- И аз ще дойда.
- Естествено, какво ли има да крия от теб, това тяло си го виждал отвсякъде.
- И ти моето, тоест твоето. Ама да, в гръб не съм се виждал - обърна нещата на майтап Ники.
- Еми, ето ти и гръб, ето ти и задник, все са си твои - обърна се с гръб Мики.
- Мои са си и ако искаш да знаеш, харесвам си задника. Пфу, вече твоя задник.
- Остана и да го изчукаш, да не си обърнал резбата?
- Мой си е, що да не го чукам - изхили се Ники и го сграбчи за голите, стегнати полукълбета.
- Чукай си го като си го върнеш, дотогава аз съм го взел за ползване.
Със смях и боричкане двамата стигнаха до банята. Пуснаха душа и започнаха да се мият, като еднакво внимание отделяха да изучават както новопридобитите си тела, така и собствените, стари, изгубени.
- Я, тук съм имал бенка?! Не съм обръщал внимание.
- Ей, нали нямаш против да ти пооправя прическата над кура, вече няма нормален мъж, който да ходи така рошасъл там?!
- Хъм, пък аз мислех, че само педалите си бръснат топките и парчетата.
- Ти луд ли си бе, порно не си ли гледал? И най-яките порнозвезди, дето ебат по три кучки едновременно, и те са подстригани. Ту-там ще видиш някой неандерталец като теб.
- Ами бръсни, ама гледай да не резнеш парчето или топките, че ако си ги върна, ще ми трябват.

Вечерта отидоха на кино и срещнаха Петър от техния курс. Направиха три последователни гафа с имената си, обръщайки се един към друг и Петър тъкмо изпадна в недоумение, когато Ники се сети да обясни, че това е игра. Замазаха някак положението.
Когато се връщаха, си обещаха докато не се оправят нещата да се обръщат един към друг с разменени имена. Разбраха, че има още да научат, ако не искат да си объркат съвсем живота.
Прекараха следващите два дена предимно в дома на Мики. Бяха се стреснали от грешката си и тренираха упорито, като почти всяко изречение започваха с името на другия:
- Мики, ти знаеш ли… - казваше истинския Мики.
- Ники, ела да ми помогнеш за салатата… - казваше истинския Ники.
Сближиха се както никога досега. Освен, че живееха заедно, имаше и още една причина, която всеки признаваше само пред себе си. Всеки от тях харесваше собственото си, старо тяло повече от тялото на другия, което беше принуден да носи сега. Признаваха го само пред себе си, но това се отразяваше в многобройни ежедневни дребни неща. Как всеки искаше да докосне другия, да го погледа в лицето. Когато влизаха да се къпят, нещата ставаха още по-неконтролируеми. Бяха стигнали до негласно споразумение. Първо единия заставаше неподвижно, затворил очи, а другия минаваше по цялото му тяло с мократа, плуваща в пяна гъба. Нямаха свян да обръщат специално внимание и на парчетата си, които наедряваха от нежния натиск, но все още се бояха да стигнат до нещо повече. В момента, когато къпаният усетеше, че възбудата е твърде голяма, грабваше гъбата от ръцете на приятеля си и на свой ред извършваше същия ритуал.
- Ще излезем ли тази вечер, а Мики?
- Утре ще излезем, Ники, не чу ли прогнозата за времето - "в късните следобедни часове - валежи, придружени с прегърмявания".
- Не че ми се излиза, Мики, ама… да не ти е скучно вече с мен…
- Глупости, знаеш, че не може да ми е скучно, знаеш, че… - и истинският Ники прехапа устни.
"Какво щях да направя, без малко да му кажа, че го обичам. А и двамата сме мъже. Ами ако реши, че съм педал…"
"Какво ли щеше да каже? Дали това, което и аз исках да му кажа? Че не мога без него, че искам да го прегръщам, да го целувам, да го имам? Не, едва ли, той не е педал, а аз определено съм станал, щом искам такива неща… Нищо, ще рискувам и то тази вечер, може пък да ме разбере, а?!"
- Слушай, Мики, ето ти пари. Отивай да купиш водка и бира, а аз ще сложа каквото има на масата, дай да се напием, честно ти казвам, уморих се от тази бъркотия. И искам още, да те помоля нещо.
- Хубаво, ей сега ще се обуя. Казвай!
- Искам да те помоля, тази вечер, да речем за последен път, аз да съм си Мики, какъвто бях, а ти да си моя приятел Ники.
- Ей, ама нали се разбрахме, ще трябва, щем не щем да сменим и имената си, а като се върнат родителите ти - ти отиваш у нас, а аз оставам тук, у вас. Остават ни още три седмици, трябва да запомним всичко, че дори и със семейството ми да се запознаеш по-отблизо, за да свикнеш.
- Да, така е, така се разбрахме и ще го направим, но от утре. Остави ме да съм си аз, моля те, за последен път. Нека ни е прощална вечеря със стария живот, а?
- Така да е, прав си, и на мен ми се иска. Така ще направим… Ники!
Когато истинският Ники се върна от магазина, вече се стъмняваше, а масата беше подредена по невероятен начин. Щорите бяха спуснати и хола се огряваше само от светлината на запалените из цялата стая свещи.Беше извадил от шкафа кристалните чаши на майка си, а в скъпия порцеланов сервиз бяха наредени парченца месо, кашкавал, сирене - всичко, което беше намерил в хладилника.
- Оу! Не знаех, че ги умееш тия работи! Фантастично е!
- Не е кой-знае какво, ама… нали ни е специална вечер… - и Мики пусна с дистанционното тиха музика.
- Благодаря ти приятелю, - с някак топъл глас каза Ники. И после преглътна, сякаш му е трудно да каже нещо. Мики го усети и веднага запита:
- Какво, нещо не е наред ли?
- Ами не, просто имах едно предложение, ама не знам как ще погледнеш на него…
- Казвай де, какво се притесняваш?
- Обещай, че няма да ми се смееш или да ми се разсърдиш!
- Хубаво, каквото и да е то, имаш мъжката ми дума, - отсече Мики и си помисли: "Хей, да не би Ники да иска да правим секс двамата?! Няма да му откажа, и аз го искам, искам да плъзна ръце по цялото ми, цялото му тяло, да го целувам, да го оближа от пръстите на краката, до…"
- Ами виж, просто предлагам да се съблечем и така да прекараме вечерта - голи. Нали каза - сбогуване със старото време, старото тяло… Искам да го погледам, да те погледам… Не си мисли, че…
Мики не каза нищо, само бързо свали фланелката и шортите си. Почувства се малко разочарован, но пък след секунда реши, че това все пак е стъпка в желаната посока. Седна на дивана и погледна с усмивка Ники. Той също остана без дрехи след миг, но не седна, а се забави да отвори бутилките и да разсипе питиетата.
- Да, бирата в кристални чаши за безалкохолно и водка в чаши за уиски не е много стилно…- реши да се направи на естет Мики. Отпиха от водката и я затиснаха с едри глътки бира.
- Хубаво е. - прошепна със задавен глас Ники и след още едно преглъщане насухо, този път не дочака да го питат какво иска да каже:
- Знаеш ли, радвам се, че това нещастие се случи точно с теб и мен… Представяш ли си ако си бях разменил тялото с някой друг…
- С курвето Силвия, например? - избухна в смях Мики. - Ха-ха-ха, щях да те спукам от ... Смехът му секна миг преди да изрече необмислените думи. - Ъ-ъ-ъ, извинявай, ама това наистина беше смешно, обаче си прав… Можеше и аз примерно, да попадна в къде-къде по-малко привлекателно тяло.
Сега Ники се изхили:
- Тошо Лингура?
- Бля-а-а - имитира повръщане Мики. - С тия миризливи крака…
- И с онова огромно парче…
- Ха, и за какво му е, дори мадамите не го искат, всичко трябва да е с мярка.
- Е, да, като моя - и Ники протегна неволно и естествено ръка към члена, който познаваше от малък, който беше терзал от чекии в безбройните нощи, докато намери достатъчно дащно момиче, в което да го завре. Мики не се отдръпна, а повтори жеста на приятеля си. Сега всеки държеше в едната си ръка члена на другия, а в другата - чашата водка. Сякаш са се наговорили, и двамата изпиха чашите до дъно.
- Чакай да сипя пак! - и Ники се отдръпна.
- Сипи, така ще ни е по-лесно да направим това, което и двамата искаме.
- Искаме ли го? Тоест и ти ли го искаш?
- Дано да говорим за едно и също, иначе че ми се наложи да скоча от терасата.
- Да пием, пък ще видим! - нито един от двамата не искаше да произнесе прокълнатата думичка "секс".
Ники отново приседна до приятеля си, но този път Мики първи протегна ръка, а след като и вторите чаши бяха изпразнени до дъно, остави своята и прегърна Мики през раменете. После го целуна по устните, а езиците им се сплетоха.
- Ако я караме така - чаша водка, стъпка напред, ще паднем под масата преди да сме стигнали до където искаме, отбеляза той, поемайки дъх след страстната целувка.
- Тогава по две стъпки наведнъж! - престраши се Ники и пое члена му в устата си.
- Хубаво ми е, адски е хубаво, никога не ми е било така добре! Но чакай, искам и аз!
Извъртяха се в поза 69 и през следващите минути мълчаха, заети съсредоточено един с друг.
Навън блесна светкавица и по прозорците запляскаха първите тежки капки. Това сякаш беше сигнал конфигурацията на телата им да се разпадне.
Седнаха и Мики наля чашите с водка отново. После се обърна към Ники и бавно и отчетливо изрече:
- Да пием за следващите две стъпки!
- Искаш ли ги, ама честно и наистина?
- Повече от всичко. А ти? Ама честно и наистина?
- Естествено, само не знам кой първи… другия.
- Ти, в моето тяло - мен в твоето. Става ли? - отговорът на Ники прозвуча в звънтенето на чашите. Когато свали вече празната чаша, Мики му подаваше презерватив. После се отмести към другия край на огромния диван, така че масата да не им пречи и подпря глава и рамене на кожената тапицерия. Каза само:
- Внимателно! - и не помръдна, докато Ники не се приближи зад него. Изпита цяла палитра от физически и психически удоволствия, докато Ники проникваше. Задъха се от удоволствие, когато усети как твърдия член вътре в него се изпълва още повече и с конвулсивни движения се движи, докато се разреди. Изпразването на Ники бе ознаменувано от още една гръмотевица. После усети, как Ники се отпуска върху него, прегръща го и го целува по врата и раменете. Членът му беше невероятно твърд, а от главичката му бавно се проточваше сълза смазка.
- Ей сега ще се върна! - Ники отиде до банята, свали презерватива, изми се и се погледна в огледалото. "Прекрасно беше, както никога досега" - си помисли. "А сега е мой ред да му се отдам и го искам, дори повече, отколкото аз… да свърша в него" - неусетно бяха започнали за избягват един пред друг "цинизмите", отнасяха се помежду си с повече внимание и уважение…
После се върна в стаята и легна по гръб на дивана. Мики се намести между краката му, повдигна бедрата му и бавно, внимателно, почни нежно проникна в него. И двамата се отдаваха един на друг с пълно разбиране и себепознаване, наслаждавайки се на реакциите на телата си.
Минути по-късно Мики усети как в него се надига вълната на оргазма… Светкавицата го заслепи, а оглушителния тътен, отекнал по прозорците обърка сетивата му. Оргазмът му беше дълъг, а тежките капки сперма се ръсеха по гърдите му като капките летен дъжд по прозореца. Осъзна, че лежи по гръб, а Ники, истинският Ники го държи за краката и се изпразва в него задъхано, съсредоточено, притворил очи. Кръгът се беше затворил. Изчака Ники да се отпусне върху него, размазвайки спермата по гърдите му и тихо прошепна:
- Нещата се върнаха на мястото си, разбра ли?
- Разбрах, сигурно така е трябвало. И сигурно това е трябвало, за да се върнат.
- Слушай, Мики, а ние педали ли сме сега?
- Точно толкова, колкото и ония, дето ходехме да ги бием.
- Ами…
- Да, ама аз не смятам да позволя на някой да ме бие.
- Тогава…
- Спокойно, не смятам и да спра да те обичам. Нито да спра да правя най-добрия секс в живота ми - с теб.
- И аз теб. Обичам. И за секса също… А ако не се беше случило… това с размяната?
- Трябваше да се случи. Ако не се беше случило, е трябвало да се моля да се случи, иначе щях да съм пропуснал най-хубавото. Просто ние научихме по невероятно сложен начин нещо, което другите… момчета… момчета които се обичат един-друг, научават сякаш… от само себе си.

Георги
30.3.2007 г.