Не е тайна, че гейовете все още са сред хората, за които рискът "да си отнесат боя" или да попаднат в неприятности е по-висок от средностатистическия. Сред широките слоеве на простия народ да си гей е нещо позорно и "откритият" гей понякога провокира агресия с поведението си. Това се отнася с особена сила за тийн-гейовете, трънливият път на които е осеян с опасности - от маниака, намерен в Интернет, до групата затъпели от трева и бира скинове, оправдаващи желанието си да издевателстват над някой по-беззащитен с ненавист към "педалите".

Тийн-геят трябва да умее да се защитава. А той обикновено не е надарен нито с физическа сила, нито с боен опит, достатъчен за ефективно приложение на улицата. Разбира се, много от тийн-гейовете се занимават със спорт, но това най-често е културизъм, фитнес или плуване, които са насочени по-скоро към поддържането на красива фигура, отколкото към усъвършенстване на бойни навици. Във всеки случай, сред познатите ми гейове има само един единствен човек, със сериозен опит в бойните изкуства (и той не е тийнейджър от десетина години).

Преди доста години се занимавах активно с бойни изкуства и съм учил не само ръкопашен бой, а и използване на огнестрелно оръжие и основи на приложната психология. Много от нещата, които съм научил са били в насока "самоотбрана за слабите" - тези, които не притежават голяма сила или бойни навици, но са принудени да се противопоставят на агресия. Искам да подчертая: този текст не е инструкция, как сам да попилеете петима скинове или да пребиете маниак. Помнете, че задачата ви не е да засрамите Брус Уилис, като геройски победите всички противници, а да опазите живота и достойнството си с минимални поражения. Тези мои съвети все едно няма да могат да заместят реалната и сериозна подготовка по бойни изкуства. Помнете, че най-добрият бой е този, който не се е случил. Затова, преди да се заемем с конкретната самоотбрана, когато боят вече е започнал, да се заемем с анализ на методите за предотвратяването му.

Има няколко степени на защита от агресия на противника.

Първата - да не изглеждаш като жертва. Да не изглеждаш така, че търсещите на кого да "сменят физиономията" да решат, че точно ти си "най-подходящия обект" и да се приближат с класическия въпрос "имаш ли цигара?". Рискът от такава "случайна" агресия може да бъде понижен по много начини. Първият и най-важният - във външния ти вид, маниер на държание или походка да няма нищо, което да действа на потенциалния противник като червена кърпа на бик. За тийн-гея този момент е доста важен. Чудесно е, да можеш да демонстрираш независимостта си от чуждото мнение, обаче за това трябва да се подбира подходящото време и място. В София, да речем, не е особен проблем да се появиш в "националния костюм на гей-примадона" денем и на оживени места. Не бих ви посъветвал обаче да го правите по опустяващите към 8 вечерта улици на провинциален град или в парк, където се събират на по каса бира младежи с кубинки. Умните момчета, които отиват да се забавляват в клуба вечер, взимат със себе си сак със стилни дрешки, в които се обличат вече зад стените на клуба.

"Неутралният" външен вид е полезен и тогава, когато попаднеш в критична ситуация и разчиташ да получиш помощ от околните. Мисля, че е съвсем понятно кои елементи на външния вид създават предубеждение и не спомагат у околните да се появи желание за помощ. Само, че ако "вътрешните работи на двама педала" не предизвикват съчувствие, то "гадният маниак, който налита на невинно дете" има шанс да си го получи от възмутената публика.

Втори момент - намали до минимум своята "виктимност". С този латински термин психолозите определят до колко човек изглежда на околните като лесна жертва. Ако вървиш с поглед забит в краката си, примъквайки се покрай стените или озъртайки се насам-натам, то ти изглеждаш като жертва и провокираш агресия. Докато прямият поглед, опънатите плещи и твърдата походка създават напълно противоположното впечатление. Предполагам сте срещали подобни случаи - обикновен човек, няма гардеробообразно телосложение, но във външния му вид нещо говори, кара те да разбереш, че е по-добре да не се закачаш с него.

А ако все пак видиш насреща си източника на възможна агресия, не позволявай на страха да те овладее - той ще те парализира, а противникът ти лесно ще разбере това. Решителността ще ти помогне да избегнеш боя, защото противниците, за които говоря в момента, са не тези, които търсят бой, а приятно "развлечение" и най-често не искат да рискуват. Не ставай жертва на "синдрома на възмездието", възприемайки физическата агресия на хомофобите като наказание за твоята нестандартност. Наистина, това е характерно по-скоро за гейовете от по-предните поколения. Но и младежи, склонни към повече вътрешно вглъбяване продължават да мислят, че ги бият защото са направили нещо погрешно. Немотивированата агресия или желанието да издевателстваш над по-слабия - това си е престъпление във всеки случай.

Ако потенциалният агресор все пак се е доближил до теб, то трябва да сработи втората линия на защита. Опитайте се да избегнете прекия сблъсък, като впрегнете в действие навиците си за общуване. Ако победите, то тези, дето ви искат цигара, ще си продължат по пътя, а този, който те е поканил на среща ще се откаже да прави с теб това, което си е планирал. Преди да построите стратегията си на общуване е важно да определите типа на агресията - случайна ли е или целенасочена. Пример за случайна агресия е когато група скинари, търсещи на кого да сменят физиономията, са привлечени от твоя вид или поведение (случайно са се сблъскали в тясна уличка именно с теб). Случаен може да бъде наречен и човек, който иска от теб нещо, които ти не искаш, но при това не е решил непременно да те замъкне някъде и да те насили. Целенасочената агресия е конкретна атака, насочена именно към теб.

Като правило, агресорът/насилникът има в главата си определен план за развитие на събитията (какво ще прави той и какво ще прави жертвата, как тя би се съпротивлявала и как той, в края на краищата ще я победи). Ако действията на жертвата не се вместят в тази програма, се получава късо съединение в плана, което ти дава възможност или да избягаш или да обърнеш събитията в своя полза. Затова, главната цел на този етап е да се объркат плановете на врага. Първият способ е рязкото, неочаквано движение от типа на "скок насреща", замайване на противника с нестандартно поведение, като по този начин му се отнема инициативата. Във варианта с "пушачите" е възможно, след като предугадиш техния вероятен въпрос, самият ти да поискаш цигара. Не позволявайте да ви смачкат с авторитет, придържайте се към водене на настъпателна линия на поведение, помнете, че понякога (понякога!) наглостта ти дава шанс.

Вторият начин на реакция е дезинформирането на противника, да се създаде в него впечатление, че ти си "по-пекан", отколкото всъщност си и че на практика осъществяването на плановете му може да се окаже опасно за самия него. Можеш да го уплашиш по различни начини, но главното е да разколебаеш чувството му на безнаказаност. Можеш да се опиташ да демонстрираш параноя, като преднамерено явно си запишеш номера на колата, с която потегляте. Можеш, сякаш между другото, да вмъкнеш в разговора реплика каква голяма клечка е баща ти или колко е як твоя бойфренд. В клуба или дискотеката можеш да се позовеш на ревнивия си и гаден бойфренд, който тъкмо сега е отишъл в тоалетната, но всеки момент ще се върне. Ясно е, че трябва да си убедителен - момченце със скъсани чорапки не прилича на любовник на главатаря на престъпна групировка.

Един от познатите ми в подобни случаи обикновено завързваше разговор за живота и започваше да се оплаква на събеседника си от семейното си положение. Баща му, виждате ли, бил следовател с големи връзки и гаден характер. Добре се отнасял към сина си, но мрази гейовете, защото си мислел, че тия гадове постоянно се натискали на сина му, та за това често използвал служебното си положение за да го следи. И ето, по тази причина предният опит на момчето да си намери спътник в живота завършил трагично - след две седмици щастлив живот, баща му го намерил и с фалшиво обвинение натикали предишния бойфренд в затвора за две години...

Трети изход - да направиш така, че противникът ти да загуби интерес към теб. Изкуството да не те харесат се заключава в това да разбереш както харесва противника, какво очаква и да направиш точно обратното. Например, ако той търси пасивен, ти трябва да се определиш категорично като напълно и изцяло активен. След това той просто ще изгуби желание да говори с теб, без да се опитва да ти причини вреда. И ако за теб това е случайно запознанство, то изобщо не си струва да се замисляш какво впечатление си оставил.

Вариант на тази стратегия при по-критична ситуация е да принудиш врага да престане да те възприема като достоен противник. Това може да е неприятно, но пък може да ти опази живота. Ако те грози директна заплаха от изнасилване, започни да се "лигавиш", предложи да му направиш минет, а когато започнеш да го правиш рязко стисни зъбите или му дръпни топките до скъсване.

Четвърти вариант - да направиш точно обратното, да поддадеш преувеличено, сякаш форсирайки събитията, като при това демонстрираш разбиране на стратегията на противника: когато човек се засилва да блъсне с рамо врата, а тя рязко се отвори, той губи равновесие и пада. На любителите да подхващат работата отдалеко или да те омайват, твоят цинизъм ще им подейства като кофа със студена вода - човекът само намеква или се бъзика, а ти го прекъсваш с въпроса: "Колко ще ми платиш?". Друг вариант - внезапна фраза от типа: "А ти и с други момченца ли така...?" Ако агресията е случайна, то в стратегията на този тип непременно влизат и оправдателни доводи за поведението му - всеки нападател се чувства по-комфортно, ако има някакво, каквото и да е оправдание на постъпките си - "само искахме да го питаме колко е часът, а той ни изпсува... Ама че гад, бийте го!". За това, ако не ви личи от самолет, че сте непушач, може да носите кутия с цигари и запалка, още повече, че могат да ви свършат работа не само в този случай.

Естествено, всички тези варианти могат да бъдат комбинирани. Ето ви добър пример от практиката на една моя позната. Разхождала се тя с приятелка из нощна София и край една дискотека налетяла на група подпийнали младежи, които се засилили към тях с доста недвусмислени намерения. Вместо да се опитат да избягат, двете момичета се престорили на зарадвани и хукнали към тях с реплики от сорта: "Ах, много се радвам, че ви срещнах! Случайно да сте виждали двама пияни боксьори? Те са ни приателите, ама... Помогнете ни, моля ви! Че ще вземат да направят някоя беля! Ами те не трябва да пият, пуснаха ги за два дена от тренировъчния лагер... Хайде да ни помогнете да ги заведем до общежитието, а? Че иначе треньорът ще ги изгони". И всичко това - на висок глас, учтиво, с поглед право в очите, с извинения за безпокойството. Потенциалните нападатели изобщо не са очаквали такава реакция, второ - стигнал им е акъла да съобразят, че някъде наблизо има двама пияни боксьори, от които нищо добро не може да се очаква. Не помогнали, разбира се, на момичетата, а обяснили, че имат спешна работа и отишли да търсят забавления на друго място.

Ако не можеш да победиш честно, просто победи! Понякога става ясно, че боят няма как да се размине, че думите не вършат работа. В този случай, третата линия на отбрана е в това, в самия ход на физическо взаимодействие да избегнеш сблъсък, при който по-силният физически и опитен противник да е с по-големи шансове за победа. Задачата ти е да извадиш от строя противника, още преди да е започнал боя. Най-добре е да смяташ, че още първият нанесен върху теб удар ще е решителен, последен и окончателен, и затова е необходимо да действаш докато още не са ти го нанесли, докато си здрав и цял. Затова трябва ти да започнеш първи - още повече, че не го очакват от теб.

Трябва да изненадаш противника. Затова, даже и да смяташ, че имаш достатъчни сили и опит в бойните изкуства, или в каквато и да е форма на самоотбрана, не го показвай! Преди 15-тина години, когато бойните изкуства бяха на мода, имаше шанс да изплашиш противника, като заемеш красива бойна стойка. Сега, заставайки в бойна стойка ти показваш, че си опасен и именно с това го караш да е още по-агресивен. А ако на всичкото отгоре го направиш неумело, то желанието на противника да те спука от бой само ще се увеличи. Да не говорим за това, че малко от бойните изкуства учат на бой без правила, особено в нестандартни условия - против група или въоръжен противник. Затова е по-просто да използваш уменията си внезапно - в ситуация, когато противникът не подозира за уменията ти.

След това влизаме в бой с тактиката "удрай и бягай". Напомням още веднъж, че задачата ти не е да водиш дълъг и съкрушаващ за противника бой, а да напуснеш бойното поле жив и здрав. Затова си струва да се заложи на два типа атаки - шок и поражение. Така наречените шокиращи удари имат за цел временно да извадят противника от строя, докато ти се ометеш. Последствие от такава атака е кратковременен шок, предизвикан от болка, временно ослепяване или загуба на ориентация (това се случва например при удар в брадичката отдолу нагоре) или кръвотечение.

Рязката болка предизвиква схващане на мускулите и кара противника да мисли за известно време само за нея, отвличайки го от боя. Могат да бъдат приложени разнообразни методи - рязко да удариш противника в очите или стомаха, да го дръпнеш за дългата коса или да настъпиш крака му - ето ви един от редките случаи, когато обувките на високи токчета са полезни. Ослепяване на противника може да бъде постигнато не само с мушкане на два пръста в очите (между другото, за предпочитане - палеца и средния пръст, които след това можеш да свиеш), но и с нахлупване на кофа на главата или замятане с яке или одеало. Може да му хвърлиш в очите кърпичка или да плиснеш съдържанието на чашата си - естествената му реакция ще е да затвори очи за миг, но този миг може да ти е достатъчен за да отървеш кожата. По тялото също има няколко места, ударът по които не нанася сериозна вреда, но пък предизвиква обилен кръвоизлив. Най-известното такова място е меката част на ушната мида, която е наситена с кръвоносни съдове, така че и при не особено добър удар или при закачане на обицата кръвта започва да се излива така силно, че предизвиква психологически шок: раната изглежда далеч по-страшна и опасна, а бойният дух на противника забележимо спада. Ето една причина, между другото, поради която не е добре да се носят обеци. Ударът в носа или спуканата вежда имат същия ефект, при това в последния случай кръвта допълнително залива очите.

Атаките от втория тип са насочени към нанасянето на конкретно поражение на противника и действителното му изваждане от строя. Колкото и гардеробест да е той, няма железни очи или желязно гърло (не става въпрос за душене, а за удар в адамовата ябълка), няма железен корем. Най-важното е да не се боиш да удряш ("ами ако го утрепя") - когато работата стигне до там, твоите действия се вписват в рамките на "неизбежната самоотбрана", като се вземе предвид разликата във възрастта, силата и броя на противниците, а също и че нямало друг начин да се спасиш. Ако работата стигне до обяснения пред полицията, изобщо не е необходимо да заявяваш, че си гей. Теб просто са те хванали, замъкнали, опитали са се да те убият/ограбят/изнасилят, а ти, в състояние на уплаха си, се отбранявал както можеш...

Пример от личното ми житие-битие. Бях на 13 години, тежах към 40 кг. при височина 155 см, когато приятелят ми и аз бяхме нападнати от около 35-40 годишен тип, висок към 2 метра, жилест и стегнат. Очевидно се беше припознал, някакви други хлапета били тичали по покрива на гаража му и потрошили керемидите. Той обаче не питаше, а директно налиташе на бой. Захвана се първо с приятеля ми. В момента, в който разбрах, че няма да ни се размине боя, се приближих и вкарах цялата си сила в удар с юмрук в стомаха му. Секунди след което бях на около 150 метра от него. Очаквах да чуя запъхтяно дишане зад гърба си и ръката му, която сграбчва дрехата ми. Обърнах се и видях, че той е на същото място, но сгънат на две като швейцарско ножче. Трябваха му най-малко 3 минути за да се съвземе. Искам да ви кажа, че изненадата, правилно насочения удар (наистина в случая с известна доза късмет) и тактиката "удряй и бягай" се оказаха тотално успешни, въпреки огромната разлика в сили, ръст, години, умения.

Сега, няколко съвета по тактиката на боя, ако не си успял да го приключиш с един удар. Не се опитвайте веднага да удряте в главата или тялото - всеки е свикнал да защитава първо точно тези части. Както казваше един от инструкторите ми, "няма защо да влизаш в склада, докато го охраняват кучета - първо трябва да елиминираш кучетата, а после спокойно можеш да прескочиш оградата. Ролята на кучетата в нашия случай играят крайниците - ако те пострадат, противникът не може да те атакува, а в нашия случай точно това е важното. Ако в ръцете ти се окаже дълъг предмет то нека първа цел бъде капачката на коляното на противника. След удар по нея ще имаш сериозно преимущество - ще си по-маневрен от окуцелия ти противник. Ако нямаш допълнителни помощни средства, но пък си с обувки с дебела и твърда подметка, ритник ще свърши чудесна работа.

По-полезно е не да блокираш, а да разкъсаш атаката на противника с насрещно движение или да отклониш линията на атака, като едновременно с това ти нанасяш атака. Ако не можеш да трупаш мускулна маса и сила, то се опитай да поработиш върху скоростта си и бързия ("камшичен") удар - както вероятно знаете, силата е равна на произведението на масата и ускорението.

И накрая, постарай се да бъдеш въоръжен. Запомни, че при еднакви други показатели (опит, сила, тегло, бързина), при схватка между въоръжен и невъоръжен, побеждава първият. Оръжието ще ти позволи да водиш боя на изгодна за теб дистанция - краката са по-дълги от ръцете, но ръка, въоръжена с палка е по-дълга от крак, плюс това нанася повече поражения от слабите ти ръце. При това, не става въпрос за оръжие в общоприетия смисъл на думата ("бокс", нож или гумена палка), а за оръжие, каквото ти е под ръка и не се приема като такова от останалите. Важен аргумент в плюс - нанесените сериозни повреди с такова оръжие се вписват по-добре в понятието "неизбежна самоотбрана".

Достатъчно дебел и добре подострен обикновен молив нанася удари не по-зле от кама.

Бастунът е оръжие, равно на гумената палка или "нунчако". Освен това, Г-образната дръжка може да се използва за захващане или за възпиране на атакуващата ръка или оръжие. Да не говорим, че ходенето с бастун не предизвиква никакви емоции у органите на реда и нещо повече - дори създава у противника илюзия за уязвимост. Само не забравяй да накуцваш...

Чинии и чаши - трябва да се удря не с плоската страна, а с ръба. Храната или напитката се плискат в лицето и допълнително отвличат вниманието на противника.

Коженият колан - рязък, изстрелващ удар като този, когато се бият мухи с кърпа.

Запалката - стисната в юмрук усилва удара, а внезапното й запалване заслепява за известно време противника. Същото, направено със запалена цигара - ако рязко я хвърлиш на страна, противникът рефлекторно ще отмести поглед след летящата светеща точка. Времето, през което противникът е разсеян е твоето време - действай!

Има дрехи, които добре служат като доспехи - коженото яке е създадено за да не би падналия от мотора рокер да се одере на асфалта до кокал. Още един плюс - повечето от ножовете за хвърляне не го пробиват. Пухеното яке действа като възглавница, омекотяваща въздействието на юмрука или палката.

Ако противниците са повече от един, застани с гръб към стената за да изключиш вероятността от атака в гръб.

Бий първо шефа на бандата - ако успееш бързо да го извадиш от строя, като демонстрираш на останалите силата си, то без команда те няма да те докоснат.

Sam



Предоставил : SAM