Ракбет от съзвездие Стрелец е златна звезда от клас G. В системата й влизат два пояса астероиди, пет планети и още една - блуждаеща, привлечена от звездата през последните хилядолетия. Когато хората за първи път стъпват на третата планета на системата Ракбет, наречена от тях Перн, те не обърнали особено внимание на странната планета-пришълец, въртяща се около централното светило по много издължена и неустойчива елиптична орбита. Няколко поколения колонисти не се замислят за ярката Алена Звезда, докато накрая в перихелия си тя не се доближава до Перн. Тогава от небесата на Перн към земята започват да се сипят сребърни нишки, унищожаващи всичко, до което се докоснат - страховитият живот на Алената Звезда, преодолял космическото пространство.
Колонистите понасят ужасяващи загуби. След годините борба за оцеляване на колонията тя губи контакт с планетата, от където е пристигнала. Колонистите са се отказали от техническите достижения, които са им се сторили ненужни на тази девствена и благодатна планета. Най-ефективни в борбата със сребърните нишки се оказват генно-модифицирани летящи гущери, основата за които е взета от уникални местни животни. Да ги използват се учат мъже и жени, способни на дълбоко съпреживяване и имащи известни телепатични способности. Самите дракони, наречени така в памет на митичните земни животни, имат две необичайни и полезни умения - могат мигновено да се преместват от едно място на друго и, поглъщайки местен минерал, съдържащ фосфин, да издишат пламъци. Планирайки под облаците, драконите изгарят нишките във въздуха, не допускайки падането им на земята. За прилагането на този план са необходими няколко поколения.
Хората се преместват да живеят в недостъпните за Нишките пещери-градове, наречени холдове, а ездачите на драконите отглеждат и обучават питомците си във вулканични кратери, наречени вейрове. Постепенно при тях възникват различни навици, превърнали се в традиции, ненарушими като закони.
Сред драконите-самки има златисти и зелени, а самците са бронзови, кафяви и сини. Само златните самки могат да снасят яйца - зелените стават безплодни от огнения камък. Но пък точно зелените кралици са най-пъргави. Сините самци са по силни от зелените си сестри, а кафявите и бронзовите са издръжливи, което им позволява да водят дълги битки със сребърните нишки. По принцип златната кралица позволява да бъде оплодена от всеки дракон, който я залови по време на брачния полет, но на практика това е по силата само на бронзовите самци. Тогава ездачът на бронзовия дракон, догонил най-старшата златна кралица, става предводител на този Вейр и на битките срещу Нишките. Ездачката на старшата златна кралица пък отговаря за самия Вейр, за храната и здравето на драконите и ездачите им и възпитанието на децата. Отново нейна грижа е търсенето във всички холдове на подходящи кандидати за Запечатването - момента, в който новоизлюпилият се дракон избира измежду всички наредени около него кандидати свой ездач, с който после го свързва силна ментална и телепатична връзка до края на живота им. Генетично заложено е в драконите да избират ездачи от своя пол. Вече няколко поколения модифицирани дракони са израснали, расата им се е стабилизирала, когато за първи път се случва нещо необичайно.

ПЕРН: 18 ГОДИНА, ЕДИНАДЕСЕТИ ДЕН НА ОСМИЯ МЕСЕЦ
Кити Пинг - последният генен инженер на планетата, създала новата раса дракони, подробно беше обяснила в записките си преди смъртта си кой трябва да присъства на раждането на нейните питомци. Шестдесет мъже и жени, на възраст от петнадесет до двадесет и пет години, успели да демонстрират умение и способност да разбират своите крилати пернитски приятели - прародителите на големите дракони, стояха в кръг около лежащите на пясъка яйца.
Минаваха часове. Някои от зрителите си тръгнаха, други дойдоха. Помощниците раздадоха храна на всички, очакващи с надежда звездния час на бъдещите ездачи на дракони.
Слънцето вече клонеше към хоризонта, когато се чу трясък и всички разговори престанаха. Радостно и тържествено прозвуча песента на малките дракончета, които имаха чудната способност да съпреживяват и да се радват на събуждането на всеки нов живот. Едно от яйцата се разклати. Разпука се и второ яйце, след него трето. Внезапно първото се разпадна на парчета и от него с жален писък, размахвайки къси крилца се изтърколи малък дракон. Дракончетата засвириха успокояващо. Младежите и девойките замръзнаха на място в очакване.
Новоизлюпеният дракон изпъна крила. Изглеждаше неловък и някак ръбест. Жално и настоявайки за храна, въртейки непропорционално голямата си глава, драконът запълзя по пясъка. Изведнъж писъкът му стана радостен и той рухна в краката на Дейвид Катарела.
- Той избра мен! - радостно възкликна младежът.
- Е, погрижи се за него тогава! - му викна Пол Сойер, изпращайки с жест един от помощниците да донесе купа със ситно нарязано месо. - Нахрани го и ще станете партньори!
Разчупи се още едно яйце и малък зелен дракон затрополи по пясъка към Емили Семлинг.
- Винаги ли така избират? Момичетата - момичета, а момченцата - момченца? - попита Емили.
- Мъжете трябва да се сражават, - обясни Сойер, - а жените да отглеждат деца. В конкретния случай - малки дракони. Доколкото знам, този избор е заложен генетично в тях от създателката им. Кити Пинг се е постарала да запази създаденото от природата разпределение на задълженията. Поне доколкото е възможно…
- Но и златните кралици се бият с Нишките, нали? - възрази Емили.
- Да, но на ездачите им се налага да носят огнепръскачки, за да поразяват Нишките.
- Но все пак и те се бият, - упорито повтори Емили.
След това - тишина. Нищо не се случваше толкова дълго, че зрителите дори започнаха да се вълнуват. Само накацалите по околните постройки дракончета запазиха спокойствие.
Изведнъж с трясък се излюпиха наведнъж още 4 яйца. Единият малък дракон, с блестящ бронзов цвят, без колебание се устреми към Шин Лао. Два други, кафяви, избраха Ото Хегел и Пол Лорид. От четвъртото излезе разкошна златна кралица и без да се оглежда се запъти към Соня Ринг. Соня обаче не направи крачка напред. Не усещаше, не чувстваше тази връзка, за която знаеше, че се установява от първата секунда на излюпването на дракона и неговия ездач. Вместо нея с изпънато от удивление лице напред пристъпи Джордж Есен.
- Тя казва, че е много гладна! - извън себе си от изумление възкликна той. - Тя разговаря с мен! Чувам гласът й направо в главата си! Как може да е така?!
Соня Ринг се отдръпна настрани и прикри лице с длани. Разочарованието, че златната кралица не е избрала нея, беше отстъпило място на изненадата, че женски дракон е избрал мъж за ездач. Това се случваше за първи път! Хората наоколо се засуетиха, а един от помощниците се втурна презглава към вътрешността на пещерите, за да извика Господарката на Вейра.
- Тя се казва Морена е наистина е много гладна! - Повтаряше Джордж, прегърнал новата си приятелка, която, въпреки вложените в нея генетични закони, го беше избрала. Най-накрая Пол Сойер, ръководещият церемонията около излюпването на яйцата, се съвзе и изпрати един от помощниците с купа с храна за златния дракон.
- Това все някога трябваше да се случи, - промърмори той. - Нищо в природата не е неизменно.
- Просто се случи малко по-рано, отколкото очаквахме, - дочу той зад гърба си. Обърна се и незабавно сведе глава в знак на уважение към Господарката на Вейра - Алесия. Тя наблюдаваше сцената спокойно, а цялата й фигура излъчваше достойнство и самообладание.
- А традициите ни? Какво ще стане с тях? - намеси се противно на всякакъв етикет Том Беринг - водачът на едно от най-добрите крила във Вейра. - Представете си, че именно на тази златна кралица е съдено да стане старша след три, пет години? Тогава може ли едно момче да заеме мястото на господарка на Вейр? Това е пълен абсурд, трябва да ги разделим!
- Ти си луд, Том - изрече Алесия с леден тон. - Те вече са свързани завинаги, този контакт, който вече са установили е по-силен от всякакви клетви за вярност и връзки между хората. Сякаш някой може да те раздели от твоя сребърен Стерн. Да не би традициите ни да са по-силни и важни от природата? Сам знаеш, че дракончетата, от които произлизат нашите незаменими приятели и помощници - драконите, никога не са подбирали пола на фиксиращия ги. Кити Пинг се опита да промени природата на дракончетата. В много неща успя, сега имаме най-верните, най-умните, най-силните и искрени приятели и съюзници, които човечеството изобщо някога е имало. Но в опита си да промени сексуалната нагласа, ориентация на драконите, явно се е провалила. Защото съм убедена, че това няма да е последният път, когато се случва подобно объркване. Ако изобщо е объркване. Това е природа, Том. А дали от Джордж ще излезе добра Господарка на Вейр… Кой знае, аз не бих се наела да гадая от сега, - завърши Алесия и насочи погледа си към младежа, който забравил хората около себе си, се грижеше за искрящия златен дракон.
Том беше изслушал Господарката мълчаливо, но стиснатите му зъби изразяваха несъгласието му по-ясно от всякакви думи.
- Все пак това трябва да се реши на съвет на Вейра! - изръмжа той и се обърна.
- Няма нищо за решаване, но ще си поговорим, - заяви Алесия без да промени спокойния си, овладян тон и отново се загледа в Джордж. Момчето беше от групата младежи, присъстващи за първи път на излюпване на драконови яйца - беше едва на 15 години. Син беше на Майкъл - ковача на Холд Ром, припомни си тя - красив и силен мъж на нейните години. Самият Майкъл се беше явявал на Запечатване пет години подред, преди да се откаже окончателно и да поеме по стъпките на своя баща, обработвайки металите добивани от Перн - редки и за това още по-ценни. Алесия познаваше кандидатите от двумесечния им престой във Вейра, докато проверяваха способностите им и полагаха основите на бъдещото им обучение за смели ездачи на дракони, защитници на планетата. Честно трябваше да признае, че Джордж я беше впечатлил още при пристигането си. Висок и силен за възрастта си, той притежаваше магнетични черти, които караха и по-големите момчета и момичета около него да му обръщат внимание, да желаят компанията му, без самият той да се натрапва и да цели да е в центъра на събитията. Същевременно излъчваше мекота и доброта, които караха и най-агресивните да отстъпват, без да се чувстват засегнати или с накърнено достойнство.
- Такъв му бил късметът, - прошепна на глас мислите си Алесия.

В това време се бяха излюпили повече от половината яйца и пясъчната площадка се беше изпълнила с щастливи лица и глъч, погълнали необичайното събитие. Младежите, имащи вече свой дракон, буквално грееха на фона на останалите, излъчващи напрежение и желание да са сред избраните. Групата зяпачи, стояща настрани от площадката, вече се беше разредила. Вейрът живееше напрегнато и малко хора имаха време да стоят с часове дори на такова изключително събитие като Запечатването. Нахранените за първи път дракони един по един поемаха заедно с човешките си партньори към предварително определените места за живеене, където щяха да прекарат заедно следващите години в обучение, докато се подготвят за неизбежните битки с Нишките.
Вечерта Алесия лично мина край пещерата, в която уютно се бяха настанили Джордж и златната му кралица Морена.
- Как си, Джордж?
- Благодаря Ви, лейди Алесия, добре. - почтително сведе глава той.
- Сам знаеш, че днес се случи нещо необикновено, нали?
- Да, лейди, но не зависеше от мен. А Морена казва, че не е зависело и от нея, просто единствено моя ум е бил отворен към нея, единствено мен е виждала и разпознала, след като за първи път е отворила очи.
- Знам, Джордж, моята златна Ерида вече ми каза. Знаеш, че драконите разговарят мислено помежду си, както ти разговаряш с твоята Морена.
- А сега какво? - в приглушената светлина на пещерата очите на Джордж изглеждаха бездънно тъмни.
- Сега нищо, нищо извънредно не се е случило, каквото и да си мислиш ти или твоите другари. Щом драконите го приемат за естествено и се радват на избора на Морена, а това е точно така, мога да те уверя, ще трябва да го приемат и всички останали. Не се замисляй, грижи се за своя дракон, обичай го и остави нещата на естествения им ход.
Почти същите думи Алесия повтори и на краткия съвет, проведен по-късно вечерта. Предводителят на Вейра - Ян Сингх махна ръка с досада, когато му обясниха какво се е случило в негово отсъствие. Дори Том Беринг, реагирал първоначално толкова яростно, вече беше спокоен и сякаш вразумен. Алесия знаеше защо - бронзовият му дракон му беше предал любовта на останалите дракони към младата Морена и пълната подкрепа към нейния избор, колкото и необичаен да беше той.

ПЕРН: 23 ГОДИНА, ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ ДЕН НА ПЕТИЯ МЕСЕЦ
Старата златна кралица Ерида за първи път бе пропуснала брачния си полет преди два месеца. Алисия също трябваше да отстъпи мястото си на Господарка на Вейра. Следващата златна, която излетеше, щеше да определи новата стопанка на Вейра, а драконът, който я настигнеше щеше да е на следващия Придводител. Така е било до сега, така щеше да бъде и за напред.
Михал първи извика:
- Отведете кралиците!
Беше по обедно време; задъхвайки се той се втурна в долните пещери и незабавно се хвърли към Джордж. Хвана го за ръка и го помъкна след себе си.
- Джина, Улоа, отведете кралиците си по-надалеч. Къде е Джули?
Облизвайки пръстите на дясната си ръка, лепкава от сока на червения плод, Джордж подтичваше след Михал, без да се дърпа.
- Как стана така, че тя е готова, а аз нищо не знам? - възкликна Джордж. Нали толкова внимателно следих Морена… или все пак недостатъчно внимателно?
- Днес доста дълго тя лежа на слънце - отговори Михал и обърна ездача с лице към кралицата му. - Виж я, сега не е просто златна…
Джордж с изненада въздъхна - Морена дремеше, и от време на време с необикновено силна сексуалност изпъваше силните си нокти и криле. Тя буквално гореше в златен огън, а това злато нямаше нищо общо нито с цвета на кожата й, нито с ярките слънчеви лъчи.
Михал рязко се обърна - Джина, Улоа и Джули изскочиха от долните пещери облечени в летни якета, които очевидно не им бяха по мярка. Нямаха време да облекат собствените си дрехи и шлемове. Тревожно поглеждайки през рамо към Морена, те се качиха на гърбовете на своите златни дракони. Трябваше да бързат, защото добре знаеха - сексуалността на женски дракон преди брачен полет блика като лава от вулкан, прехвърля се и на останалите женски, а повече от един златен дракон в любовен полет, това обещаваше сериозни неприятности: никоя от златните не би позволила съперничество. Драконите бяха разумни и чувствителни създания, но не и в този случай. Съвсем не.
- Виж!
Михал отново обърна Джордж с лице към кратера и младежът видя събралите се на края му дракони, чиито очи горяха с оранжевата светлина на възбудата. Ездачите им се приближиха към Михал и Джордж и младежът изведнъж усети, че е център на силна сексуална възбуда. Против волята си той се отдръпна, изтръгвайки ръката си от ръката на Михал. Очите му сега имаха чист и ярък син цвят.
- Помни, - каза Михал, - не й позволявай...
- Знам, знам, знам! - извика младежа.
Сега всички го плашеха и отблъскваха със своята чувственост, с желанието, с което го гледаха. Никой не му беше разказвал за тази част от брачния полет на кралицата. Джордж пристъпваше назад, докато не опря гръб в каменната стена на Вейра. Устата му беше пресъхнала, обливаше се в пот, а вътре в него възникна и започна да расте някакво странно, ново чувство.
Чувайки вика му, Морена окончателно се събуди и Джордж успя да установи ментална връзка с нея. Той се задържаше на крака само, защото се опираше на стената. Даже близката му приятелка Зорка, толкова спокойна и всезнаеща, не беше съумяла да му обясни, колко дълбоки и силни са чувствата, изпитвани от драконите; не му беше обяснила също така, че дори против волята си Джордж щеше да бъде принуден да се подчини на това невероятно по силата си желание. А може би не беше толкова всезнаеща?
Но първо изригна жаждата за кръв: Морена чувстваше глад.
Блестейки от златото, обливано от слънчевите лъчи, Морена разпери криле и изрева. Знаейки, че драконите я наблюдават, тя се извърна, позволявайки им по-добре да разгледат великолепното й силно тяло, отметна глава и демонстрира красивата си, дълга и изящна шия. Миг по-късно се изпъна и с едно мощно грациозно движение се издигна във въздуха. Три силни удара на блестящите криле - и ето я, планира към езерото, разгонвайки добитъка, търсейки своята жертва с гладни крясъци.
"Пий само кръв, Морена. Пий кръв! Не яж!" - тези инструкции, които някога Джордж беше зазубрял, сега сами дойдоха в главата му, когато Морена се приземи, поваляйки бика на земята. "Само пий кръв!"
Морена с едно движение разкъса гърлото на бика и започна жадно да пие бликащата кръв.
"Само кръв, Морена! Послушай ме!"
Джордж трябваше да събере цялата си воля, за да накара кралицата точно да изпълни заповедта му. Кръвта даваше сила и енергия на дракона, вдигащ се в брачен полет; ако се беше наяла с месо, това щеше да я направи тежка и тя нямаше да може да се издигне на необходимата за успешен полет височина. А височината означаваше безопасност: съвкуплението на драконите ставаше във въздуха и ако те се окажеха твърде близо до земята, можеше да се разбият.
"Само кръв, Морена! - повтаряше Джордж, когато кралицата му се нахвърли на втория бик. - Трябва да литнеш толкова нависоко, колкото успееш".
Въпреки, че Морена беше далече от него, Джордж се чувстваше така, сякаш е вътре в своята яростна кралица: горещата кръв течеше по неговото гърло и само можеше да се чуди, как още не се е задавил с този жарък поток. С друга част от съзнанието си усещаше докосването на чужди ръце, осъзнаваше, че го обграждат множество потни мъжки тела, но сега не се притесняваше за себе си, а за Морена. Дори от такова разстояние му се струваше, че може да види как пулсира със златна светлина кожата на кралицата.
Изплашеното стадо се мяташе ту на една, ту на друга страна, но нямаше накъде да избяга. Когато едно животно мина твърде близо, Морена леко подскочи и го притисна към земята.
"Само кръв! Да не си посмяла да ядеш месо, Морена! Да не си посмяла!"
Никога, още от момента на Запечатването, Джордж не беше чувствал такава силна ментална връзка със своята кралица. И все пак едва не извика от изненада, когато отхвърляйки последното обезкръвено тяло, Морена се оттласна със задни крака от земята и се издигна във въздуха. Драконите, събрани на края на кратера, бяха удивени не по-малко. След това се хвърлиха нагоре. На два или три се отдаде да изпреварят още в този първи миг съперниците си, възползвайки се от възходящите въздушни потоци. Всички те изглеждаха на Джордж просто като размахани крила някъде долу. Сега той беше по-скоро Морена, отколкото Джордж и с всеки удар на силните си криле той все повече увеличаваше разстоянието между себе си и драконите-самци.
Планинските върхове останаха ниско долу, въздухът стана по-хладен, освежавайки разгорещеното от изпитата кръв и сексуално желание тяло. Морена се наслаждаваше на усещането да лети толкова високо и стремително. Тя намери възходящ въздушен поток и се издигна още по-нависоко. Никога до сега не беше се издигала толкова много, чувстваше се силна, чувстваше, как въздушния поток гали тялото й, разпалва в нея пожара на страстта.
Далеч надолу лежеше сияйното море, преливащо във всички оттенъци на синьото и зеленото.
И изведнъж тя усети как върху нея пада някаква сянка, почувства близостта на друг.
Огледа се и видя група самци - всички те бяха много по-ниско от нея и малко по-назад. Няма да им е лесно да я хванат! Тя има такива криле, толкова сила, а те…
Силни нокти се впиха в плещите й, мощна шия се сплете с нейната. Извивайки се, за да разгледа нападателя, Морена твърде късно осъзна, че е направила точно това, което е искал бронзовия и че той я е уловил. И когато той получи последното доказателство за своята победа, Морена разбра, че единствено този дракон е бил предназначен за нея. И прекрати съпротивата си.
- Хайде! Хайде, Джордж!
Джордж вече не летеше във висините, заедно с Морена, обхванат от всепоглъщащата драконова страст. Гол, той лежеше в обятията на бронзовия ездач, а тялото му очакваше същата наслада, която беше получила неговата кралица.
- Дявол да го вземе, Джордж, - изрече конникът, опитващ се да проникне в него, - да не би да ти е за първи път? Да не си чакал днешния ден?..
Джордж го привлече към себе си и впи нокти в мускулестия гръб. Болката беше мигновена и слаба и младежът веднага забрави за нея, отдавайки се на могъщата непреодолима страст, на влечението, което сякаш изригваше от неподозирани дълбини на съществото му.
- Джо-о-о-ордж!..
Начина, по който прозвуча този вик, името му, изненада младежа. В гласа на ездача имаше нещо огромно, повече от тържество, изненада или наслада. Джордж отвори очи за да види най-накрая чий дракон така умело е догонил неговата Морена и кой е този, който накрая получи и него самия.
Той още не виждаше лицето му - опря се в шията му. Тялото на ездача, влажно от пот тежко се отпусна върху младежа. И двамата бяха мокри от пот. Дори косите на бронзовия ездач бяха съвсем мокри. Младежът го прегърна с влажни ръце и в този миг го позна - и това познаване, това откриване, беше по-интимно и дълбоко, от колкото дори можеше да мечтае.
"Учтив"? "Сдържан"? Джордж си спомни всичко, което говореха за него другите ездачи. "Умел"? Да, това е вярно, и по отношение на тактиката на неговия бронзов дракон и по отношение на самия Джордж. "Владеещ се"? О не -
нито капка истина! И изобщо не беше вежлив - неговата девственост по-скоро го разсърди, отколкото да го накара да е внимателен. Дали изобщо беше умно от негова страна да чака първия си сексуален опит докато неговата кралица се вдигне в първия си брачен полет? Какво пък, това си беше негово решение и той изобщо не съжаляваше за това. Във всеки случай, сега знаеше, че изборът е направен от неговата кралица и този избор не е направен от глупост.
- Михал? - той меко и тихо произнесе името му.
Дишането му се забави - може би е заспал, лежейки върху него?..
Впрочем, той дори не тежеше толкова, а и без това Джордж трябваше да свиква. Нали сега Михал е безспорен предводител на Вейра… и негов… съпруг.
Михал се надигна и се опита да се изправи, но Джордж го задържа. Харесваше тялото му. Харесваше тези усещания, които даряваше това тяло, как го допълваше и изпълваше.
- Ти веднага си се отправил към онзи въздушен поток? - попита Джордж, досещайки се, как му се е отдало да постигне целта си.
- Хм-м... - Той склони глава.
Ярките сини очи го гледаха сериозно и одобрително.
- Това беше единствения начин, - измърмори той. После вдигна ръка и я прокара по бузата му - удивено, внимателно, сякаш очакваше, че Джордж ще се съпротивлява.
- И Морена просто е нямала никакъв шанс срещу твоята тактика, - отбеляза Джордж.
- Не съм искал да има някакъв шанс, Джо, - с мека усмивка отбеляза той и отново го погали по бузата. - Не можех да позволя друг ездач да те получи.
Младежът го погледна озадачено. Той не каза "дракон", а "ездач" и "теб". Той говореше за него, а не за това, какво ще му донесе този съюз. Не за дракона и не за предводителството на Вейра.
- Ездач?
Той се повдигна на лакти и погледна Джордж в лицето така, сякаш искаше да запомни всяка негова черта.
- Разбираш ли, ти си необичайно красив. И освен това е просто нечестно да имаш такива ресници!
И отново на красиво очертаните му устни заигра тази възхитителна усмивка.
- И не е за да станеш Предводител на Вейра?
- О, аз така или иначе щях да стана, рано или късно, - и с необикновена нежност целуна Джордж в ъгълчето на устните. - Винаги съм искал да получа теб, повече от всичко на света, - каза той. От мига, в който видях как запечата Морена.
- Още от тогава?
Джордж вдигна мигли и погали с тях челото му. Ръцете на Михал се напрегнаха, а тялото му отговори на жеста. И в отговора отново нямаше нито учтивост, нито сдържаност. Впрочем, това нямаше връзка и с дракона му.
"Получихме това, което искахме", - със сънен удовлетворен глас
проговори дракон.
Колкото и да се опитваше, за всички години, докато той и Михал бяха вождове на Вейра, Джордж не успя да разбере кой точно го произнесе и към кого се обръщаше.

12.2.2007 г.