Мощен творчески тласък за повторното изобретяване на презервативите дала втората експедиция на Христофор Колумб в Америка и по-точно екипажът на кораба, който през 1494 г. донесъл в Европа сифилиса от остров Хаити.

Общителността на хората станала фактическа база за разпространението на пандемия по целия свят. През 1495 г. от сифилис били обхванати Франция, Германия и Швейцария. Ла-Манша опазил британците за някакви си две години и през 1497 г. Англия и Шотландия се присъединили към единното европейско семейство. А през 1499 г. към Европа се присъединили Унгария и Русия.

Съвсем доброволно експедицията на Васко де Гама доставила сифилиса в Индия през 1498 г., откъдето болестта тихичко пристигнала и в Китай през 1505 г.

Странно, обаче било отчетено разпространение на болестта и сред свещенослужители: Архиепископът на Крит умрял през 1506 г. също от сифилис.

През XVI век сифилисът станал най-разпространената болест в света. По различни оценки, в различните страни, например в Италия, болно било около 70% от полово зрялото население.

През 1564 г. посмъртно било публикувано произведението "De Morbo Gallico" на Габриел Фалопий (1523-1563). В него италианският анатом описва ленен презерватив и възможността за усъвършенстването му с помощта на потапянето му в специален химически разтвор и сушенето му на сянка. Презервативът бил използван за защита от венерически заболявания. Фалопий извършил тестове на презерватива си сред 1100 мъже и нито един из тях не се заразил.

Само че според Еркюл Саксонски, датиращи от 1597 г., "някой си" Фалопий бил изобретил само усъвършенстването на ленения презерватива, твърдейки, че презервативът се е използвал и преди Фалопий. 

За презервативи се използвали всякакви подръчни и достъпни материали – накисната в масло копринена хартия, рибни мехури, черва. Презервативите били покривани с черупка от костенурка и били инкрустирани със скъпоценни камъни.

За всеки случай ще предупредим обаче: случаите на надяване на пениса на глинени гърненца и други подобни предмети няма отношение към историята на презерватива!

В останалите части на света прогресът също не стоял на едно място.

В Япония, през XVII век като декоративни обекти се използвали напоени с масло презервативи (Kabuto Kata). Същевременно японците изобретили и друго, приличащо на презерватив средство от много мека кожа, наричано Kava Kata.

На японците не отстъпвало и населението на Нова Гвинея. Там и до днешни дни е запазена ролята на презерватива като красиво, удобно и твърдо средство за предпазване от забременяване.

Второто пришествие на по-удобни и изискани презервативи от червата на домашен едър и дребен добитък настъпило благодарение на придворния лекар на Карл II (крал на Англия през 1630-1685 и  Шотландия и Ирландия през 1660-1685) - полковникът на Негово Величество на кралската армия, граф Кондом (Condom или Condum, Condon, Conton). Доктор направил за краля противозачатъчни калпачета – торбички от масло и овнешки черва.

По заявки и на други аристократи, на които доктор Кондом не можел да откаже, възникнало дребносерийно производство на презервативи. Търговската марка "Кондом" легнала по-близо до сърцето на англичаните, отколкото използваната дотогава дума "receptacle". 

По този начин презервативът послужил за първия известен в историята пример на превръщането на търговска марка в нарицателно име!

В литературния език думата "кондом" била навлязла още през 1706 г. със стихотворението "Шотландски отговор за Британия", съдържащо препратки към специални методи за борба с венерическите болести, включително кондомите.

Презервативът започнал да се използва широко в Англия и останалата част на Европа през ХVІІ век. В лондонския музей е изложен презерватив от 1640 г., намерен в средновековния замък Дадли близо до Бирмингам. Направен е от черво на животно и вероятно преди употреба е трябвало да бъде накисван. По свидетелства на съвременници, презервативите били използвани в Лондон и по времето на Големия пожар през 1666 г. 

С точност може да се каже, че в Париж презервативът бил използван за първи път в началото 1655 г.  Само че далеч не всички били възхитени от това изобретение. Мадам де Севин описвала презерватива като "оръжие срещу наслаждението и паяжина срещу опасностите ".

Знаменитият Казанова (2 април 1725 г. - 4 юни 1798 г.) бил първият популяризатор на презерватива, използващ го практически постоянно като средство за контрацепция и защита от венерически болести. Дамският съблазнител използвал презервативи от лен. И нямал деца.

Казанова демонстрира на приятели методи за безопасен секс

Първите презервативи от гума били доста ненадеждни по много прости причини: трудно производство и нестабилност на свойствата на материала.

Важна, направо революционна крачка напред било изобретяването на процеса на гореща вулканизация на гумата през 1839 г. от Ч. Гудиар (САЩ) и през 1843 г. от Т. Хенкок (Англия). В 1844 г. Ч. Гудиар патентова изобретението си. Гумените презервативи влизат в масово производство след 1844 г., когато получената по новата технология гума намира приложение и в контрацепцията.

Отначалото кондомите били използвани многократно. Миели ги след използване и ги слагали в специален разтвор, опаковали ги в малки дървени кутийки, които пък държали в шкафчетата в спалнята. За тях никой не говорел, особено пък пред децата. Такова ми ти сексуално възпитание.

Съдбата на кондома не е безоблачна. Американската асоциация за социална хигиена води в началото на ХХ век жестока борба за забрана на презервативите. Членовете на тази асоциация считат, че всеки, който рискува да си докара венерическо заболяване, трябва сам да си плати за последствията. Включително и американските войници, участвали в Първата световна война. Американските експедиционни сили, как се наричали тогава тези наричали, били единствените въоръжени сили в Европа, които не ползвали презервативи. Не е чудно тогава, че американците имали най-висок процент заразени с венерически болести – през 1919 г., 77% от войниците били болни.

Командващият Военноморския флот на САЩ бил един от многото военни, които считали използването на презерватив за аморално и не по християнски. Но неговият млад помощник Франклин Делано Рузвелт използвал отсъствието на шефа си и заповядал на моряците да бъдат доставени профилактични средства, предпазващи от инфекции – презервативите. Флотът бил спасен.

През 1930 г. Папа Пий XI издал енциклика за каноническите изисквания към християнския брак. Изкуственото възпрепятстване на зачатието било обявено за срамно и неморално престъпление. Святото дело било продължено от Папа Пий XII, който наложил анатема на диафрагмите и спринцовките – можело да се ползва само "безопасния период" при жените или както почнали да го наричат - "ватиканска рулетка". 

Сексуалната революция през шестдесетте фактически слага край на използването на презервативите. Хубавите момичета охотно се съгласяват да правят секс, поради което все по-малко мъже ползват услугите на професионалистките. 

Най-разпространените болести, предавани по полов път – гонореята и сифилиса се лекували лесно с антибиотици, а хапчетата станали най-ефективните контрацептиви, които са съществували някога.

Когато в началото на 80-те години на ХХ-ти век се разпространил СПИН, станало очевидно, че само използването на презервативи и безопасният секс могат да спрат епидемията.

Много лекари твърдят, че са необходими обществени агитационни кампании в подкрепа на използването на презервативи, но все още има много хора, за които употребата на презерватив е спорна.