От както в края на 1940-те години Алфред Кинзи завърши прочутите си изследвания, започна горещо обсъждане на идеите му за това, че по скалата, отчитаща плавността на прехода между различните прояви на сексуалност, повечето хора се намират някъде между 0 (абсолютна хетеросексуалност) и 6 (абсолютна хомосексуалност). И се роди идеята, че хетеросексуалността и хомосексуалността не са противоположни и взаимно изключващи се явления, а по-скоро две възможни видоизменения на сексуалното влечение. През 1978 г. психиатърът Фриц Клайн издава първата книга за бисексуалността, предназначена за масовата аудитория, като изменя "скалата на Кинзи" и създава така наречената "клайнова решетка на сексуалната ориентация" (, благодарение на която става ясно, колко невероятно трудно е да се определи тази ориентация.

През 1970-те години, супер звезди като Дейвид Бауи, Енди Уорхол и Марлон Брандо, открито признали своята бисексуалност, я правят модна. През същите тези години и в авангардната култура, и сред представителите на средната класа става популярна размяната на партньори и сексуалните експерименти. Същевременно набират сила феминистките и движенията за права на гейовете. Хомосексуалната ориентация, също както и бисексуалността, тогава са се асоциирали със сексуалната разкрепостеност. Но по-късно, гейовете и лесбийките извеждат на преден план проблемите с гражданските права и се утвърждават като политически движения. А бисексуалността никога не се е политизирала. Тя несъмнено е част от живота на много хора. Но това не довежда до създаването на собствено движение и дори не води до създаването на жизнеспособна обществена група.

В реалния живот хората, които изпитват влечение както към мъжете, така и към жените, може да са, както ги нарича Ф. Клайн, "последователни бисексуални", т.е. в определен момент да имат моногамна връзка с един партньор - жена или мъж. През 1983 г. социолозите провеждат изчерпателна анкета сред 800 човека, считащи се за бисексуални. Оказало се, че тези хора отбелязват като идеалния за тях вариант наличието на две връзки - една хетеро и една хомосексуална. Само, че въпросите, които са задавали авторите на разработката (без самите те да са бисексуални) са по-интересни от резултатите от изследването: "Как се развиват отношенията в немоногамните двойки?...". С други думи, пристъпвайки към проблема, социолозите за предполагали, че при бисексуален начин на живот задължително се подразбира наличието на няколко партньора. Изследователите са решили, че задачата им е просто да документират как възникват подобни немоногамни връзки, а не да изследват в какви случаи и дали всъщност съществуват такива.

Бисексуалността често се асоциира с груповия секс, така че е трудно да си представим стопроцентово бисексуална връзка, в която са налице само двама. Двете жени, дори и да са бисексуални, когато са заедно ще се занимават с "бисексуален секс". Аналогично, бисексуалните мъж и жена ще правят един с друг "хетеросексуален секс". Затова бисексуалността, която е така трудно да бъде описана с термините на "стандартната" връзка "един + един", се оказва ограничена в областта на нестандартния секс. И нещо повече. От началото на 1980-те години, все по-значима става садо-мазохистичната тематика, в която също така често се мяркат бисексуални образи. И това води до създаването на странния стереотип, че бисексуалните са по-често привърженици на садо-мазохизма, въпреки че това няма нищо общо с истината.

С други думи, бисексуалността е обрасла дори с по-голямо количество митове, отколкото хомосексуалността.

МИТОВЕТЕ ЗА БИСЕКСУАЛНОСТТА

или
В какво вярват хората.

Бисексуалните са склонни към безразборни полови връзки.

Бисексуалните са привлечени в еднаква степен и от двата пола.

Ставаш бисексуален само тогава, когато имаш два разнополови любовника едновременно.

Всички бисексуални са немоногамни и постоянно сменят партньорите си.

Бисексуалните - това са просто гейове и лесбийки, които не искат да си признаят това.

Бисексуалните - това са хетеросексуални, на които им се иска да поекпериментират.

Бисексуалността е само преходен стадий по пътя към хомосексуалността (или хетеросексуалността).

Бисексуалните сами не са сигурни, кой точно ги привлича.

Бисексуалният ще ви зареже заради жени

Бисексуалните са приносители на СПИН.

Бисексуалността е изключително рядко срещана.

Бисексуалност въобще няма.

Ако бисексуален има шанс да сключи брак, той непременно ще го направи.

Ако бисексуален реши да живее с мъж, значи той просто не иска да се постарае и да си създаде "нормално" семейство или обратното.

Всеки бисексуален всъщност е шизофреник с две различни личности.

Бисексуалните са ненадеждни и непостоянни хора, с тях е невъзможно да се създадат стабилни отношения.

Бисексуалните не са способни на дълбока привързаност.

Нормалният човек не може да е бисексуален; с всички бисексуални "нещо не е наред".

Бисексуалността възниква от преситеност и разпуснатост.

Ако бисексуален изпитва симпатия към някого, то тя задължително е окрасена със сексуални тонове.

Бисексуалното влечение е следствие от хиперсексуалността.

Бисексуалните не са напълно нито мъже, нито жени.

Всички хора са бисексуални.

Бисексуалността не е вариант на хомо- или хетеросексуалноста. Това е отделна, особена ориентация, обрасла с митове и стереотипи. Няма обаче отговор само на един въпрос. Какви всъщност са бисексуалните?


Анна-Ли Нюитс и Джилиан Сендал, аспиранти в Английския Факултет към университет Бъркли.

Превод : SAM