Най-сложният въпрос в теорията за сексуалната ориентация е проблемът с бисексуалността. Това е крайно неопределено понятие. Според Фройд, бисексуалността е всеобщо явление, свойствено за всички хора. Това е доста удобна позиция и с нея трудно да не се съгласим. Само, че тя само измества сложните въпроси. Защо един човек прави хомосексуален, друг - хетеросексуален избор, а трети изобщо не избира, оставайки за цял живот бисексуален? Кога, на каква възраст се прави този избор, доколко той окончателен и необратим и т.н.?

Може да привържем проблема към биологическите процеси на половата диференциация, която допуска в известни граници развитие на организма, както към мъжки, така и към женски тип (понякога, това се нарича с използвания от Джон Мани термин бипотенциалност). В този случай, изборът на пола на предпочитания сексуален обект също изглежда подвижен, гъвкав и поне отчасти зависещ от възпитанието. Но тук също трябва да има някакви вътрешни критически периоди, след изтичането на които връщането назад да е невъзможно. Клиничната картина на гендерната дисфория показва, че промяната на пола има съвсем ясно определени биологически граници и "да се направи" от биологически нормално момче момиче е невъзможно. Сексуалната ориентация разбира се е по-пластична от половата идентичност и се формира значително по-късно. И все пак...

Не работи и чисто поведенческият подход. В основата на скалата на Кинзи лежи представата, че разликата между хомо- и хетеросексуалността е само количествена, че това са полюси на един и същ континуум. Само, че в този случай сексуалното поведение и чувства на основната част от хората би трябвало да бъдат бисексуални, а изключителната хетеросексуалност да бъде също толкова рядка, както изключителната хомосексуалност. Тази философия импонира на радикалните теоретици на гей-движенията, които заявяват, че всеки хетеросексуален, ако се "поработи" добре с него (да бъде съблазнен, да бъда накаран да прави секс и т.н.), може да открие в себе си и хомосексуален елемент.

Само, че същите аргументи издигат и привържениците на "лекуването" на хомосексуалността: трябва само да се пробуди в гея потиснатото "здраво начало" и той с радост ще стане "нормален".

На практика обаче повечето от хората не само не се считат за бисексуални (възможно е и просто да не знаят за такава възможност), но и не експериментират в това направление, а хора, имащи бисексуален опит, в повечето от случаите рано или късно се спират върху нещо, така че с възрастта жизнените пътища и вкусове на гейовете и хетеросексуалните не се сближават, а разделят. Някой генетици дори твърдят, че сред мъжете, за разлика от жените, практически не съществува бисексуалност.

Дори и ако ограничим понятието бисексуалност в сферата на сексуално-еротическите преживявания, в него все едно ще открием напълно различни сексуални сценарии и свойства.

В някой от случаите, бисексуалността е проста социална мимикрия, когато хетеросексуалният брак служи за прикритие на еднополова привързаност и отношения; ако такъв мъж би имал свобода на избора, той никога не би спал с жена (и обратно). В очите на враждебното обществено мнение, бисексуалността изглежда по-престижно, отколкото изключителната хомосексуалност, затова съблазънта да се самоизлъжеш тук е доста голяма.

Знаменитият английски писател Съмърсет Моъм признава на стари години: "Най-голямата ми грешка беше в това, че си въобразявах, че съм три четвърти нормален и само една четвърт хомосексуален, докато в действителност всичко е било на обратно ".

В други случаи, това е само временно и отминаващо сексуално експериментиране, най-често - в периода на пубертетската хиперсексуалност, когато момчето се възбужда при всеки повод и още не знае, какво го привлича повече.

В трети случай, това е груповият секс, когато телата се преплитат едно с друго във всякакви съчетания, а половите различия практически губят значение.

В четвърти случай е налице известна "специализация" на емоционалната привързаност и сексуалните позиции: например, млад мъж еднакво охотно спи и с мъже и с жени, но с жените задължително трябва да е "отгоре", а с мъжете - "отдолу".

Има и такива хора, които изобщо не са уверени, какво или кой им харесва повече:

Когато се прегръщате
пред моите очи,
Не мога да реша,
на чие място бих желала да се окажа.
(Лия Абелар)

Ситуативната бисексуалност се среща особено често в бохемските среди. Уди Алън казва веднъж на своя бисексуален продуцент: "Каквото и да говорят за бисексуалността, ти имаш с 50 процента повече шансове да си намериш партньор за съботната нощ ".

Знаменитият женкар, художникът Лари Райверс имал в младостта си и няколко връзки с мъже, включително и с поета Джон О'Хара, и изобщо не се смущавал от това: "На двадесет и седем години, хомосексуалният акт беше за мен приключение, все едно да изпробвам нова поза с жена. Дотолкова бях уверен в своята хетеросексуалност, че можех да си позволя да бъда хомосексуален".

Киноактьорът Джеймс Дийн, когото един от любовниците му нарича "мултисексуален", на директно зададен въпрос отговаря: "Разбира се, не се каня да изживея целия си живот с една ръка, привързана към гърба".

А писателят Гор Видал казва, че е "трисексуален": "Когато бях млад, даже диня, оставена без надзор не би била в безопасност в мое присъствие".

Едва ли зад това стои някакъв единен сексуален сценарий. Що се отнася до хората, за които бисексуалността е повече или по-малко постоянен начин на живот в продължение на няколко години, то поне според повечето социодемографски и психосексуални свойства, те стоят по средата между хетеро- и хомосексуалните, като обикновено са привлечени повече към единия или другия полюс. Много от тях, (около 30%) след време "мигрират" към хомосексуалността, а други напротив, стават хетеросексуални.



Превод : SAM