За разлика от хомосексуалността, която е широко изучавана и за която е писано много през последните 15 години, на бисексуалността е отделяно малко внимание. Трудно е да се оцени мащаба на разпространение на този феномен в обществото ни. Кинзи и сътрудниците му (Kinsey et al, 1953) считат, че 9% от самотните 30-годишни жени и 16% от самотните мъже са разположени по скалата хетеросексуалност - хомосексуалност между 2 и 4. Само, че тези цифри вероятно надценяват процента на активните бисексуални в американското общество, който на практика (ако се определя по данните за честота на сексуалната активност с партньори мъже и жени за изминалата година) е под 5%. Това се потвърждава частично от данни от анкета, според които едва около 2% от възрастните женени американци са заявили, че са имали сексуални контакти с мъже за предходната година (Fay et al, 1989).

Отсъствието на надеждни данни за разпространението на бисексуалността се потвърждава и от резултатите на изследване, проведено от психиатри и секс-терапевти: примерно по 5% от експертите от двете специалности са оценили честотата на бисексуалните на под 1%, докато над 25% от психиатрите и 36% от секс-терапевтите са я оценили като 11% и повече (Hill, 1989).

Бившият президент на Американския съюз на психиатрите Д. Мармор (Маrmor, 1989) отбелязва: Някой изобщо отричат съществуването на бисексуалността и предполагат, че всички бисексуални всъщност са скрити хомосексуални, скриващи се зад хетеросексуална фасада. Против това възразяват тези, които твърдят, че всички хора по природа са бисексуални, но първоначалните алтернативни импулси са подавени в тях било от обществото (при хетеросексуалните), или са определени от ранния опит (при хомосексуалните).

В края на 1970-те години, бисексуалността стана модерна сред някой кръгове - считана е за признак на сексуална изисканост и широта на възгледите. Но в средата на 1980-те години, бисексуалността определено стана по-малко модна заради СПИН-а.

Гейджън (Gagnon, 1977) отделя пет различни категории бисексуални:


- младежи, експериментиращи с цел да намерят своите сексуални предпочитания;

- хора, намиращи се на пътя от хомосексуална към хетеросексуална ориентация, или обратното;

- проститутки (и от двата пола), участващи в полови актове с представители на своя пол за пари;

- хора, реагиращи на сексуална стимулация, независимо от източника й;

- хора, които явно са склони към полова активности с представители както на своя, така и на противоположния пол.

Съществуват и допълнителни категории, които ще бъдат описани по-нататък.

Хората стигат до бисексуалността по разни пътища. За много от тях това е един вид експериментиране, което добавя острота в половия им живот, но не става нейна главна форма. За други това е свободен избор на активности, най-привлекателен в даден момент. Някой мъже и жени варират избора на полови партньори в зависимост от обстоятелствата. Но, независимо от всичко това, бисексуалните в повечето случаи отдават явно предпочитание на единия пол.

Както отбелязва Мани (Money, 1989), не всички бисексуални реагират еднакво към партньори от различен пол и за да стане така, че партньорът от по-малко привлекателният за даден бисексуален пол да предизвика в него физическа възбуда, са необходими специални условия. Например, мъж с предимно хетеросексуална ориентация можел да участва в бисексуални актове само с участието на още два партньора - друг мъж и друга жена. В друг случай, жена с предимно хомосексуална ориентации можела да прави секс с мъж, след като предварително вземала голяма доза кокаин.

Мастерс и Джонсон (1979) са описали подгрупа бисексуални, наречена от тях амбисексуални: това са мъже или жени, които са напълно безразлични към пола на партньорите си, никога не завързват стабилни връзки и имат чести полови контакти и с мъже и жени. Личността или физическата привлекателност на потенциалния партньор слабо влияе на избора им.

Известни са случаи, когато бисексуални са поддържали дългогодишна хетеросексуална връзка, а след това започвали дълга хомосексуална връзка (или обратното). После такъв опит, в човек може да възникнат нови възгледи върху традиционните представи, ограничаващи избора на сексуални партньори (Blumstein, Schwartz, 1976). В други случаи, късната проява на хомосексуалност в бисексуален може да бъде обусловена от оздравяването след дълго заболяване (например, алкохолизъм), което е замаскирало или блокирало хомосексуалния потенциал (Money, 1988).

Възможни са също така едновременните хетеросексуални и хомосексуални отношения, описание от 23-годишна студентка:

Имах приятел, срещите ни продължиха цяла година. След това изведнъж се оказах в също такива отношения и със съквартирантката си - тя много умело ми показа, как две жени могат да правят любов. Наистина получавах удоволствие и от двете форми секс. Всичко това продължи докато не завърших учението си и не се преместих в друг град. (от картотеката на авторите)

При изучаването на женската бисексуалност се оказало, че някои жени, определящи се като бисексуални имат различни емоционални потребности, част от които могат да удовлетворят по-добре (или изключително) с мъже, а други - с жени. (Blumenstein, Schwartz, 1976). Понякога сме чували такива обяснения и от бисексуални мъже, но последните най-често са обяснявали стила на сексуалния си живот с необходимостта от разнообразие. Някой бисексуални, встъпвайки в полови отношения и с мъже и с жени се стремят да докажат по такъв начин равенството на половете.

Създава се впечатление, че за възникването на бисексуалността могат да способстват и определени обстоятелства (Blumstein, Schwartz, 1977). Желанието да се експериментира може да доведе до сексуална връзка между близки приятелки, двама приятели-мъже и даже между гей и жена, които са свързани с не много тесни, но приятелски отношения. Още един път към бисексуалното експериментиране минава през груповия секс; докато мъжете започнат някаква групова активност, на жените често им харесва да правят секс една с друга. И накрая, има хора, които са създали за себе си философия на бисексуалността като един от клоните на личностната им система възгледи.

Бях ревностна феминистка, но същевременно бях толкова "правилна", доколкото изобщо е възможно. Работейки постоянно в женска среда, започнах да усещам все по-голям натиск, искане да "опитам" секс с друга жена; подразбираше се, че отказът означава, че всъщност не принадлежа към техния клан и съм поробена от мъжете. Накрая отстъпих на техния натиск и това беше ужасно. Цялата тази история така ме потресе, че скоро напуснах женското движение. (от картотеката на авторите)

Интересно е да се отбележи, че при известни обстоятелства хората, участващи в бисексуално поведение не го наричат бисексуално. При продължителна сексуална сегрегация, хетеросексуални нерядко временно преминават към сексуална активност с представители на своя пол. Това се наблюдава сред затворници - както мъже, така и жени. (Kirkham, 1971; Giallombardo, 1974; Money, Bohmer, 1980) както и сред военнослужещи. Освен това, много мъже, извършващи мимолетни полови актове в обществени тоалетни, обикновено имат хетеросексуален брак и не се считат за бисексуални (Humphreys, 1970). Млади мъже, занимаващи се с проституция и обслужващи хомосексуална клиентела, като цяло смятат това за нещо, нямащо отношение към тях, за обезличено действие, извършвано "за пари"; по този начин, тяхното самовъзприемане си остава строго хетеросексуално (A.J. Reiss, 1967; Alien, 1980).

В обществото ни, отношението към бисексуалните е като цяло негативно (Coleman, 1987). Те се сблъскват с редица проблеми, като при това са лишени от организирана подкрепа като тази, каквато имат хомосексуалните. Освен това, по отношение на бисексуалните съществува маса предубеждения. Например, някой хора считат, че бисексуалните са неспособни на истинска любов; според други, те са свръхсексуални или страдат от тежки неврози; накрая, трети смятат, че в семейният живот на бисексуалните има повече усложнения, отколкото при хетеросексуалните (Coleman, 1982, 1985). И хомо-, и хетеросексуалните се отнасят към бисексуалните с презрение.

За тях заплахата от бисексуалността, явно е сходна с тази, каквато е "хомофобията" за хетеросексуалните. Съществуването на "противоположна" сексуална ориентации може да изглежда заплаха за човек с крехка и неустойчива полова самоидентификация. По аналогичен начин "би-фобията" е характерна за хора със слаба и крехка сексуална ориентация, които е лесно да бъдат уплашени (Coleman, 1987).

Не може да се твърди, че в психологически план бисексуалните се чувстват по-зле, отколкото хетеросексуалните или хомосексуалните. Например, при сравнително психологическо обследване на жени с би-, хетеро- и хомосексуална ориентация не са открити значими различия между тях (La Torre, Wendenberg, 1983). Аналогичното изучаване на мъжете е довело до същия извод (Klein, 1978).

Засега природата на бисексуалността продължава да си остава загадка. Няма никакви достоверни данни за "причините" за бисексуалността, а разнообразието на биографиите на хора с бисексуална ориентация напълно противоречи на многобройните теории за произхода на тази сексуална ориентация. Напълно е възможно с натрупването на знания за този феномен да можем по-добре да разберем сексуалната природа на човека като цяло.


Мастерс У., Джонсон В., Колодни Р.
Основи на сексологията
Фото ОМ

Превод : SAM