Много хомосексуални и бисексуални встъпват в обичаен хетеросексуален брак. Според наличните данни, около една пета от гейовете и една трета от лесбийките встъпват в брак поне веднъж (Bell, Weinberg, 1978; Masters, Johnson, 1979), а броят на бисексуалните, сключили брак вероятно е милиони (Gochros, 1989; Hill, 1989).

Не е трудно да си представим, с какво може бракът да примами бисексуалните, но за много хора са съвсем неразбираеми причините, подбуждащи гей или лесбийка да встъпи в хетеросексуален брак. Има няколко обяснения, които изглеждат почти универсални. На първо място, обществото ни тласка хората към брак като естествено състояние на възрастния човек. Родителите оказват силен натиск на децата си, призовавайки ги "да встъпят в брак и да улегнат". Хората с хомосексуални предпочитания не успяват да устоят на този натиск. Освен това, хора, които нямат сключен брак, може да се сблъскат с трудности в кариерата, тъй като семейните хора често биват считани за по-отговорни и надеждни, отколкото неженените им връстници. На второ място, на повечето хомо- и бисексуални, встъпили в брак, не им харесва начина на живот на хомосексуалните (Coleman, 1981/82). Тъй като не желаят да ги наричат "педераси" и "педали" и да ги обвиняват в това, което самите те считат за отвратително и грешно, хомо- и бисексуалните прибягват към брака, като към "доказателство" за собствената добропорядъчност.

Повечето от гейовете и лесбийките, встъпили в брак, искрено обичат своите мъже и жени и много от тях искат да имат деца (Coleman, 1981/82;Bozett, 1989; Gochros, 1989). Освен това е важно да се разбере, че някой от тях не са подозирали до женитбата за своята бисексуална или хомосексуална ориентация и започват да я осъзнават едва по-късно. "На повечето от нас са ни внушавали, че ако някой изпитва и хетеросексуални и хомосексуални чувства, при което хетеросексуалните чувства прерастват в любов, то значи, хомосексуалността е била само една фаза от развитието... В най-лошия случай, ни казват, малко сме позакъснели в развитието си или не сме се ориентирали напълно, но един добър хетеросексуален брак ще се справи с всичко това" (Clark, 1987).

Сравнително малко са тези, които още преди сватбата са осъзнали своята хомосексуална ориентация и са решили да посветят в това бъдещия си съпруг/а. (Gochros; 1989; Hays, Samuels, 1989). Изглежда, на някой бракове това не вреди, но в повечето семейства се нарушава взаимното доверие и възниква напрежение в сексуален план. Хейз и Самюелс (Hays, Samuels, 1989) са изучавали извадка от хетеросексуални жени, живеещи или живели в брак с гейове и имащи от тях деца. Всички тези жени, след като разбрали за сексуалната ориентация на мъжете си, са изпитали болезнена реакция, съпроводена с чувства на гняв, срам, страх, вина и физически стрес. Чувствали са се излъгани. Повечето от тях заявили, че е нямало да се омъжат, ако преди сватбата са знаели как стоят нещата.

Гочроз (Gochros, 1989) в книгата си "Когато мъжете излязат от нелегалност" отбелязва, че жените, омъжили се за би- или хомосексуални мъже изобщо не се различават от другите жени и признава, че много бракове се разпадат в момента, в който истината "излиза наяве". Все пак Гочроз счита, че някой жени някак си се примиряват с хомосексуалните потребности на мъжете си, проявявайки разбиране и гъвкавост. Трябва обаче да отбележим, че цитираното изследване е проведено преди епидемията от СПИН да достигне такива застрашителни мащаби. Сега жените, изложени на риск да се заразят с ХИВ-инфекция заради мъжете си, скриващи от тях своята хомосексуална активност, проявяват много по-малко снизходителност и разбиране (Kaplan, 1987; Masters, Johnson, Kolodny, 1988).

Кларк (Clark, 1987) изказва две полезни забележки за съпружеските двойки, оказали се в такава ситуация. Първо, той счита, че да се запазва брака заради децата е безмислено: "Ако това е единствената причина, удържаща съпрузите от развод, то... обстановката в семейството е достатъчно напрегната, така че на децата едва ли би им станало по-зле при развод или раздяла". На второ място, както показва нашият опит, получен при консултирането на десетки и стотици съпружески двойки, в които мъжът е бил гей или бисексуален, всички обещания да се съблюдава сексуална моногамия обикновено не се изпълняват. Както пише Кларк, "много е трудно да си гей и да си моногамен в хетеросексуален брак". Така, ако съпружеската двойка, един от членовете на която е гей или бисексуален иска да съхрани брака си, трябва да разработи определени правила по отношение на секса, което често се оказва трудна работа. Все пак, действително преданите и обичащи се един друг съпрузи безусловно ще могат да преодолеят тези препятствия, ако всеки от тях е готов на компромис, тоест на това, което в крайна сметка е и необходимо за семейното щастие.

Превод : SAM